Месечни вълнения #1 – януари 2019

Надявам се, че не нарушавам блогърските закони, правейки такава публикация след първите няколко дни на февруари. 
Не знам дали всеки месец ще бъде достоен за подобен списък, но поне ще имам по-голям стимул да си водя онлайн дневник, вместо хартиен, който така и не започвам.

Тук са нещата, които ме развълнуваха през януари в личен (и нетолкова) план.

Концертът

 

На запис, но така е, когато Тейлър Суифт все още не е идвала насам. Възползвах се по време на период, с който у нас изпробвахме Netflix за подарък, за да гледам филма турнето “Reputation” в Далас. Тей Тей е по-различна от всякога в последния си албум, а в концертите, посветени на него, е не по-малко трансформирана. С черното трико и танците на моменти все едно гледаш Бионсе, но новата уверената персона от сцената не губи връзката с феновете. Концертът е зрелищен, но и интимен с улавянето на всички ценни моменти между един искрен артист и публиката, която се раздава в обичта си към него.

Сезонът на наградите

Както вече казах и във Facebook страницата наWondermess, не съм доволна, че на практика „Роди се звезда“ няма да спечели толкова статуетки, колкото ми се иска. Сезонът на наградите в крайна сметка опира до това с кого имаш късмета да бъдеш номиниран в една и съща година. След Златните глобуси продължава да си личи, че Глен Клоуз ще остане докрай фаворит за главна роля при жените, както и Рами Малек при мъжете. Но най ми е жал, че пренебрегнаха откъм номинации „Първият човек“ и най-вече Райън Гослинг.

 

Пощата

Макар че ми се случва само по празници, обичам да изпращам и получавам физическа поща, а през януари ме зарадваха две картички, една от които пристигна неочаквано от приятелка в Берлин. А след като реших да пиша на британското кралско семейство за Коледа (по-точно до херцога и херцогинята на Кеймбридж) и видя дали ще получа отговор, в края на януари открих такъв в пощенската си кутия.  Цялата ми история около кралската поща може да прочетете тук.

Добрата форма

Вече над година работата ми е свързана със седене пред компютър, а в последно време чета колко пагубно е застояването, затова повече заради здравословни причини, отколкото суета, спазих обещанието си за повече движение. Въоръжих се с постелка от LIDL и няколко упражнения от раздела на Edna „Във форма“ за отделните части от тялото, върху които искам да поработя, и започнах да им отделям общо 30 минути 1-2 пъти седмично. Не е летящ старт, но предпочитам да увеличавам постепенно, отколкото да се надценя с 2 часа упражнения на седмица.

Откакто се запалих по смутита, реших, че ще е добре по-често да си правя такива сама, отколкото да купувам. Засега използвам най-вече комбинация от банан и ябълка или портокал заедно с малко прясно или кисело мляко, която вкъщи пием за закуска или вместо десерт. Скоро ми се ще да започна и със зеленчукови смутита за обяд или вечеря, но не съм проверила за по-вкусни комбинации, които да не включват коприва или авокадо. Ако се сещате за такива, пишете ми. 😉

Представленията

Нощта на театрите през 2018 отбелязах с разходка в Народния театър (както и през 2016 г., но не отказвам да ме развеждат отново там), а този път на посетителите раздаваха ваучери за билети с намаление. Така през януари гледах „Калигула“, „Хамлет“ и „С любовта шега не бива“ – и трите са силни представления, от които бих препоръчала повече първите две заради смелата режисура на Диана Добрева и Явор Гърдев и ярките превъплъщения на Деян Донков и Леонид Йовчев. Ако харесвате фарсовите похвати при комедиите, също толкова ще се впечатлите и от спектакъла на Мариус Куркински.

Книгите

От тези, които се бяха събирали на куп през последните няколко години, най-после прочетох „Като на кино“ на Станислава Кара (която вече е Айви), където са събрани интервютата ѝ с актьори, сценаристи и режисьори от Холивуд и преживяванията около срещите с тях. Освен че е вълнуващ разказ от първо лице, книгата се чете лесно и не усетих кога я приключих покрай ежедневните си пътувания с метрото. След нея започнах отново „Пътуване към себе си“ с идеята този път да не правя дълги паузи, а после да се налага отново да я започвам отначало. С по 30 мин. в градския транспорт обаче впечатленията ми леко се накъсват и може би ще я продължа на спокойствие вкъщи, а за метрото ще оставя нехудожествена литература - предстои да реша през февруари.