 |
| Снимка: Деница Димитрова |
Понесох се към теб между облаците и калта.
Вятърът все още вее, а сега пада и дъжда,
та се зачудих, ако тъй ще продължава,
не е ли добре веднага аз да спра?
Но никой преди не е печелил тази слава –
да накара моя цвят да грее,
макар да се очаква скоро съвсем да избледнее.
И да не ми остава много време, искам да полегна тук.
Избирам късна есен с тебе, вместо ранна пролет с друг.
Деница Димитрова
0 коментара:
Публикуване на коментар