Макар все
още да не се знае кога и дали със сигурност ще има Chapter 7 към The Odyssey – клипираната серия от песни, съдържащи се в третия диск на
Florence + The Machine, от него има още
редица такива, които заслужават многощратно слушане и
подобаващо филмиране. Стандартното съдържание на How Big, How Blue, How Beautiful се състои от 11 песни, в делукс версията са добавени 5 бонус
трака, сред които и демо записи, а в още издания са поместени други 3 допълнителни
парчета. Всички те внасят нови щрихи към цялостната картина, рисувана от
номинирания за „Грами” албум.
Various
Storms & Saints е една от песните в него с най-голяма емоционална
наситеност, която струи не само от музиката, но и от текста – въпреки
обличането на думи в метафори, Флорънс Уелч звучи искрено, опитвайки се да се
сбогува с това, което я кара да бъде в окото на бурята. Гласът ѝ е оголен нерв, по който протичат
всички нюанси на преживяваното. На моменти звучи като ангел, на други – като
грешник, който търси опрощение пред самия себе си. В апокалиптичната картина
присъстват бури, които от цялостния контекст могат да се тълкуват като метафора
на любовни взаимоотношения, и светци, или по-точно мъченици, в каквито се
превръщат хората заради връзките помежду си. Раздялата още веднъж е представена като
религиозно и пречистващо преживяване в Which Witch. Песента продължава линията на предишния албум – Ceremonials, запомняйки се с драматизъм, мощни вокали и
кинематографично усещане. Изправена пред съд, героинята очаква наказание за
прегрешенията си. Измъчвана от отношенията с любимия, се предава, за да сложи
край и запази сърцето си цяло, но е обречена да се връща към чувствата си,
което е и нейната присъда.
Като
звучене Caught напомня за ранния период на групата и първия албум Lungs. Тук героинята
е в капан на своите слабости, предизвикани от друг, противно на волята си, която
не е достатъчно силна, за да ги пребори. Песента прилича по смисъл за Delilah заради нетърпението
и неспокойствието в очакване на любимия, както и бунта срещу подобно състояние,
но в Caught усещаме Уелч опиянена от сладка
горчивина и примирена с монотонното съществуване, от което не намира изход. В
ускорения и нетърпелив ритъм на Make Up Your Mind личи промяна на настроението, настоявайки любимият да вземе
решение преди да се наложи тя да направи това вместо него. Напрегнатост и
раздвоение, милост и разстояние от едно падане на гилотината дели развръзката
на взаимоотношенията, в които другият винаги се изплъзва дори когато палачът е
замахнал.
As Far As I Could Get е марш към свободата, в чието търсене герои - нята преминава
до другия край на света, но извървеният път се оказва недостатъчен
за отърсване от чувството, че не си обичан повече. Флорънс вижда не
успокоителната, а разрушителната сила на природата – искрите, от които гората
би могла да пламне. Стихията намира утеха в Pure Feeling – чувството, когато
излива емоциите си на сцена. Душевното разголване и сливане с непознатите
предизвиква катарзис, чрез който страданието е превъзмогнато.
Вглеждане
във вътрешната същност е осъществено с енергичната Third Eye - вик за емоционално
и физическо пробуждане, насочен към някой друг, но може да се отнесе и към ситуацията
на самата героиня, чийто свидетели ставахме досега. Обръщайки се към себе си в
трето лице, тя опитва да се върне обратно към първоначалната линия на живота
(вероятно тази преди катострофата в клипа към What Kind Of
Man). Не като спирачка за пълноценното му
изживяване, а като обеца на ухото е представена изпитваната болка. Подобен
подход се наблюдава и в Hiding, където
обръщението може да е както към приятел, така и към любимия, който прикрива
част от себе си пред героинята. По този начин той я заключва в затвор от
съмнения и тревожност, а тя отново е тласната към саморазрушение. Въпреки желанието да бъде освободена от трудностите,
причинени от отсрещния и неговата гордост, героинята е готова да остане до
него, колкото му е нужно.
Зов за
спасение от човешките слабости представлява Mother, където се
наслаждаваме на психиделично блус звучене, идващо сякаш от седемдесетте. В
текста Флорънс заявява, че „принадлежи на земята” и е безчувствена към
човешките страсти, тоест вече е уравновесена и иска да бъде такава оттук
нататък. Песента е едновременно изповед и молитва за предпазване от желанията,
които са накарали Уелч да се чувства изгубена. Вокалистката се обръща към майката
природа, искайки да бъде превърната в част от нея – дърво, облак или птица, за
да може така да се справи с нещата, които не я оставят намира в съществуването
си като човек. Воля на емоциите е дадена за последно в настръхващия епичен
финал, където те експлодират в множество инструменти и няколко пласта вокали.
Текстът
на Conductor е един от
най-забележителните от албума и слага достоен финал. Флорънс по деликатен, но
ясен начин разказва за създаването на песни, връзката с групата и описва
фазите, през които преминава любовта й, като музикални тонове, чието разгръщане
и стабилност преминава в разпокъсаност и краткотрайност. Въпреки съмненията кой
кого дирижира, героинята стига до примирената констатация, че самата тя владее
оркестъра, свирещ в сърцето й, и хората, допускани там.
В How Big, How Blue, How Beautiful FATM се
завръщат отчасти към бунтарското и освобождаващо инди звучене на Lungs, а за разлика от Ceremonials, където
спасението е бягство във външно измерение, тук изходът се търси по посока вътрешна
сила. В песните си Флорънс Уелч се разкъсва между плетенето и отрязването на
една нишка, не знаейки кое действие би било по-болезнено, но в крайна сметка
доказва, че белезите зарастват и овековечават преминатите уроци. Третият албум
на групата представлява вероятно най-разнообразното и сурово емоционално
пътуване, на което досега ни е отвеждала, заредено с богати на символика и
внушения текстове в комбинация с отлично овладяно лирическо и вокално майсторство.
Избягвайки зоната на комфорта, Florence +
The Machine се насочват към тази, която им отива най-много и то
без дори да се чувстват некомфортно.
0 коментара:
Публикуване на коментар