След „Наръчник на оптимиста” и „Американска
схема”, „Джой” е третият проект на Дейвид О. Ръсел, събиращ на снимачната
площадка Дженифър Лоурънс, Брадли Купър и Робърт Де Ниро. Режисьорът и
сценарист не изневерява на стила си за пореден път, поставяйки отново повече акцент
не върху сюжета, а на персонажите, обгърнати от неспокойна камера и ретро
саундтрак.
Не е трудно за зрителя да повярва в героите от
лента на О. Ръсел, имайки предвид яркостта им и контекста на взаимоотношенията,
с които той ги поднася пред погледите ни. Характеристиката при Джой започва от
детството, където я виждаме като изобретателно момиче, творящо с въображение и
радост, която сякаш присъства съдбоносно в името ѝ, но не се задържа достатъчно дълго, за да
я видим и като щастлив възрастен. Въпреки светлото бъдеще, което би я очаквало,
порасналото момиче се оказва разведена с две деца домакиня, чийто бивш съпруг обитава
подземието на къщата, която тя споделя със своята майка и баба. Между грижите за семейството, работата като
администратор в авиолиния и счетоводител при малкия бизнес на баща си, Джой едва намира
време за себе си, камо ли за осъществяване на заровените в чекмеджето мечти.
Атмосферата на почти всепоглъщаща реалност обаче е разредена със сюрреалистични сънища,
спохождащи главната героиня, които целят да я събудят от нейната собствена креативна
хибернация – те я поставят в сапунените сериали, към които е пристрастена майка
ѝ, и кореспондират
както с житейската роля на Джой, както и с това, което изглежда също толкова
абсурдно, но се заражда в собственото подсъзнание – средностатистическата
претоварена американка да се върне към това, което прави с най-голямо
удоволствие, израствайки до успешен и разпознаваем предприемач. „Вдъхновен от
историите за смели жени”, както се съобщава в началото му, и най-вече
действителната личност на бизнесдамата Джой Мангано, филмът проследява създаването
на почистващия Miracle Mop, но
всъщност е доста повече от това – той е за измайсторяването на собствени
пътища, по които животът ни да поеме, и чудесата, на които въпреки всичко сме
способни.
Налага се обаче първо да изтупаме насъбралия се
върху нас прах от разочарования и пренебрегнати възможности, за да действаме
непоколебимо, а Дженифър Лоурънс прави това безстрашно и безкомпромисно в
главната роля, запазвайки междувременно и чувствителността на многопластовия си
персонаж. Нейното изпълнение е безспорно най-силният коз на лентата, донесло ѝ статуетка „Златен глобус” и
редица номинации през тазгодишния сезон на наградите, включително такава за „Оскар”.
Актрисата бетонира статутът си на феминистка икона в силен женски образ, който
разчита главно на себе си, за да задмине границите на обичайното, правейки
необичайни неща.
„Джой” вдъхновява, но и не спестява усилията,
напрежението, безнадеждността и сълзите по пътя към успеха, който се оказва
по-изстрадан от предполаганото. Фокусирайки се повече върху трудностите,
отколкото моментите на триумф и пожънатото от него, филмът не мотивира в
степента, за която вероятно сме се подготвили от трейлърите и синопсиса предвид
потенциала на историята. Но макар ограничена откъм сюжетно богатство и набираща
скорост през първия един час, лентата
компенсира с остроумен сценарий, убедително изиграване на пълнокръвни герои,
благодарение на чиито автентични конфликти и вълнения намира пряк път към
душата на зрителя, за да го ангажира емоционално докрай.
Филмът може и да ни остави с впечатление, че е
крачка настрани в сравнение с предните няколко продукции на Дейвид О. Ръсел, но
ако сте негов почитател, то това едва ли ще ви попречи да се насладите и на
тази. Мелодраматичната комедия, на моменти абсурдна, на други дори черна, но
най-вече сърдечна, забавлява и трогва, а като съвременна приказка за пораснали очертава
и известна доза поука – потенциалът, който всеки носи, е даром, но на местата,
където ще отидем с или без него, зависят от нас.
0 коментара:
Публикуване на коментар