Пloveдив: град на хълмове и вселени

Влакът спира в Пловдив по разсъмване, някъде преди шест. Недоспала след нощното пътуване, но и развълнувана да видя за първи път културната ни столица, взимам първата си за деня доза кофеин заедно с майка ми, изготвяйки тамошния ни маршрут. С настъпването на 8 ч. се престрашаваме да позвъним пред прага на реставрираната старинна сграда, където сме резервирали една от стаите за гости. Въпреки голямата вероятност да сме събудили собственика, той приютява багажа ни няколко часа по-рано от нас самите, за да можем с лекота да щурмуваме пловдивските улици без да се бавим повече.

Тъкмо разтворили картата на града (без мобилен интернет, да живеят старомодните начини!), една жена с усмивка ни пита какво търсим и ни упътва към Стария град, а следваща предлага да вървим с нея, докато почти стигаме дотам в приятната й компания. Старинният Пловдив се простира върху Джамбаз, Таксим и Небет тепе, затова наричан и Трихълмието. Първа и най-желана спирка бе Античният театър, който ме беше впечатлил с красотата си от снимка в атласа още в трети клас. Атмосферата пренася в древността, когато тогавашният Пловдив, под името Филипопол, е бил най-важният град в провинция Тракия, част от Римската империя. Строен в началото на II в. сл. Хр. по времето на император Траян, това е единственият реставриран и функциониращ до днес античен театър в страната ни. Слизам внимателно по мраморните стъпала, за да стигна до сцената и огледам отблизо неговите колони, фрезове и статуи, а после се разхождам между редовете. Театърът изглежда величествено в сегашното си състояние, но въпреки това довършвам мислено елементите му, както вероятно е изглеждал стотици години назад. 

Бих останала с часове на това място, но ме чакат още исторически обекти. Такъв един от същата епоха е Римският стадион, останките от който се намират на едноименния площад или по-скоро под нивото на пешеходния център. В подземното пространство може да се види полукръглият сектор със седалки за зрители (сфендон), част от пистата и др. Входът за посещения е свободен, заплаща се единствено билет за 3D прожекция, ако решите, че искате да научите повече за историята на стадиона, където в миналото са се провеждали спортни състезания и гладиаторски борби пред близо 30 000 души. 

Недалеч от стадиона, до Централна поща, се намира форумният комплекс на античния град – агора или площад, който е имал значението на търговски, религиозен и административен център. В северната му част е Одеонът, наричан още Булевтерион – сграда, в която се провеждат заседанията на градския съвет (буле), а впоследствие е бил използван за спектакли и други културни прояви. Сред тези останки (на снимката по-долу), за съжаление, не успях да се разходя, защото в тогавашния момент не бе достъпно за посетители, но пловдивчани могат да му се радват по време на различни мероприятия от Античен фестивал през „Пловдив чете” до фестивалите на Националната камара за мода. За почитателите на римския период са препоръчителни още Акведуктът на Филипопол, Късноантичната сграда „Ейрене” и Раннохристиянска базилика.

От римско-имперските дни се пренасям в тези на Българското възраждане. Старият Пловдив обединява на едно място разкоша на множество възрожденски къщи-музеи, всяка от които със свои характерни особености. Посъветваха ни да не пропускаме Хиндлияновата – една от малкото съхранени в оригинал симетрични пловдивски къщи, известна с украсата си, дело на чирпански майстори. Допълнително изписани резбовани тавани, стени с натюрморти и пейзажи, а също баня с куполи и мраморен под в ориенталски стил, която е единствената запазена с течаща топла и студена вода, правят уникален дома на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян.

В съседство се намира Балабановата къща, построена по подобие на тези, в които са живеели заможните жители на Цариградските околности.

Къща Недкович изглежда изящно както отвън с четириколонен портик с арки, така и отвътре със своите стилно обзаведени и украсени стаи.

В дома на д-р Стоян Чомаков от 1980 г. се помещава Галерия Златю Бояджиев, изцяло съдържаща богата колекция от негови творби.

Експозиция „Възраждане” на Историческия музей може да бъде разгледана в къщата на пловдивския търговец Димитър Георгиади, където на три етажа са събрани освен документи и лични вещи на исторически личности от града, също и такива, свързани с националноосвободителното движение.

Отстрани на сградата филиал се намира крепостната порта Хисар капия, датираща от древността, преустройвана и укрепвана през различните епохи. Минавайки оттам по калдаръмените улички, преплитащи се една в друга, усещаш приятната тръпка от това, че на всеки ъгъл те  очаква нещо ново за преоткриване, независимо дали е къща-музей, галерия, малко чаровно магазинче или антиквариат. А дори и да не успееш да влезеш нявсякъде, поне се радваш на усещането, че се намираш в сърцето на една богата култура, което продължава да бие въпреки изминалите времена.

Катедрален храм „Свето Успение Богородично”

 На Трихълмието правят впечатление и многото на брой храмове, сред които се извисява катедралата „Свето Успение Богородично”. Тук се намира и арменската църква „Сурп Кеворк”, а в близост до центъра на града вниманието ми привлича синята сграда на римокатолическия църковен храм „Св. Людвик”. Джумая джамия, намираща се на площад Римски стадион, построена през Средновековието, е главният мюсюлмански храм в Пловдив.

Католически храм „Свети Людвик”

Джумая джамия, с чието име наричат и площада,
 на който се намира

От центъра се отправяме към Сахат тепе, но оттам гледката не е толкова впечатляваща в сравнение с тези, които се разкриват от други два хълма, където стъпахме. На Бунарджика, наричан още Джанавар тепе или Хълм на Освободителите, се издига паметникът Альоша, заради който тепето е известно и под това име. Изкачваме се, когато слънцето клони към залез, а насреща ни е най-високото от общо шест останали до днес пловдивски хълма – Джендем. 

На върха на Небет тепе се виждат останки от древнотракийската крепост Евмолпия, а пред погледа попадат р. Марица и Панаирното градче. Хълмовете са идеално място за излет, разходка, спорт или просто прочистване на мислите сам или с приятели на по питие, гледайки града отвисоко.

 А Пловдив в подножието е не по-малко примамлив. Удоволствие е да се разхождаш из центъра сред сградите със старинна архитектура, множество книжарници, галерии, ресторанти, а около себе си да чуваш не само българска, но и италианска, индийска и друга реч.

Докато си почиваме на една пейка, пловдивчанка до нас се включва в разговора ни и използвам момента да я питам накъде да вървим за Капана. Пепа, както се оказва името й, любезно ни отвежда от ул. „Княз Александър I Батенберг” до този малък и уютен квартал, където множеството малки улички се преплитат една в друга. Върху паветата са разположени чудесни кафенета, малки магазини и други очарователни креативни кътчета, които те карат да се влюбиш в тази част от града. Макар лятото да не е най-силният арт сезон, през останалото време се провеждат всякакви събития, които превръщат Капана в квартал на творческите индустрии.

 Признавам, че не успях да се разходя из повечето улици на града, но това, което видях, ми изкушава да преосмисля бъдещето си местоживеене (винаги ще те обичам, Варна). Не мога да си тръгна от Пловдив обаче преди да се отбия в Ретро Фото Old Plovdiv, намиращ се в Стария град близо до един от офисите на Туристическия център. Досега не съм ползвала услугите на такова, а при това положение удоволствието не е само в снимките, а в самото преживяване да се облечеш в римски дрехи, български народни носии или стара градска мода, за да увековечиш престоя си по оригинален и забавен начин.

Цар Симеоновата градина с Пеещите фонтани е друго любимо място за отдих и разхлаждане през деня, вечерно време внушително с феерията от цветове и движения.

Трите ми дни в Пловдив минават неусетно, а за те със сигурност не са достатъчни за толкова богато на култура, история и изкуство място. Като Европейска културна столица през 2019 г. в него предстоят да се случват подобаващи събития, но вие не чакайте дотогава, за да се почувствате горди с този уникален град, съчетаващ толкова светове.

P.S. Още снимки от престоя ви в Пловдив може да разгледате в профила ми в Instagram.