„Спотлайт” и блясъка на чистата журналистика

Всеки привлечен от журналистическата професия вероятно изпитва интерес и към продукциите на подобна тематика, затова „Спотлайт” се нареди начело на списъка с най-очаквани от мен заглавия още с първия трейлър, излязъл през лятото. Филмът достигна до българските екрани няколко месеца след презокеанската си премиера и малко преди обявяването му от Американската академия за най-добра лента и такава с най-добър сценарий.

Филмът разказва за отличения с „Пулицър” екип от разследващи журналисти ‘Spotlight’ към вестник ‘The Boston Globe’, който след едногодишно разследване в началото на 2002 г. изобличава десетки свещеници в сексуално насилие над малолетни. Проучването сочи, че подобни случаи датират десетилетия назад, но повдигнатите обвинения не водят до по-нататъшно развитие заради парични споразумения между църквата и семействата на жертвите с участието на адвокати. При опитите на всяка цена да избегне скандала религиозната институция в добрия случай премахва провинилите се служители, а в лошия ги премества от една епархия в друга, което от своя страна води до растящ брой жертви на тормоз. И в двете ситуации моралната пасивност на всички замесени струва скъпо и води до разрастване на проблема не само на местно, но и на национално равнище.

Макар Холивуд да обича екранизирането на действителни истории и героизирането, в „Спотлайт” превесът на първия аспект е категоричен, оставяйки на зрителите сами да окачествят видяното. Филмът обективно и с усещане за документалност разглежда последователността от събития, които водят до подреждането на пъзела при разследването. То обаче не преминава без емоционално рефлектиране върху работещите по случая, засегнал две от институциите с най-голямо социално значение – църквата и съда, които се оказват в разрез със собствените си мисии и ценности, злоупотребили с разполаганата от тях власт. На дневен ред пред журналистите от „Спотлайт” дори не стои въпросът дали да използват своята по възможно най-добрия начин в полза на обществото, противопоставяйки се на статуквото. Конфликтът не е свързан с това дали изобщо да извършат нужните действия, а докъде са готови да стигнат в името на каузата, въпреки изпитанията и товара, съпровождащ разбиването на собствените представи и тези на околните относно религиозните служители, а оттам и разклащането на вярата из основи. 

За възпитаните и живеещи в традициите на католицизма разкритията са особено потресаващи, но именно мащабите на явлението и провокираното изумление, гняв и неприязън у разследващите служат като двигател за намиране на доказателства и нарушаването на мълчанието пред обществеността. Сензациоността на новините и конкуренцията в бранша са бегло засегнати, колкото да бъде показано, че не те са водещият мотив на екипа в действията му, а хуманният аспект и осъзнаването на проблема в дълбочина. Последните сякаш се разбират от само себе си, защото филмът не изследва гласно основните подбуди, но въпреки обраността на образите през повечето време, умело е уловена и изобразена загрижеността на всеки от тях.

Имайки възможността да общуват с реалните личности на историята, актьорите старателно се възползват от това предимство, което си проличава в напълно убедителната игра. Тя е подплатена със сценарий, представящ персонажите и дейностите им детайлно и в естествената им среда, неспестявайки съпътстващите професията рискове, подходи и процедури, включващи неуморни и напрегнати проучвания, разговори и срещи. Те същевременно са представени динамично и без опасност от доскучаване, увличайки зрителя в стъпките по пътя към истината. Звездните изпълнители на ролите действат като добре смазана машина без да е вложен предварителен замисъл или допълнително усилие за нечие доминиране над останалите. Впечатление все пак прави класното изпълнение на Стенли Тучи, дълбоко потопената в образа си Рейчъл МакАдамс и преминаващият през най-голям емоционален диапазон Марк Ръфало, като кулминацията на неговото изпълнение въплъщава целият смисъл на поетото от журналистите начинание. Сдържаният, но уверен персонаж на Лив Шрайбър – току-що назначеният във вестника главен редактор Марти Барън, чужд на местната бостънска общност и католическата религия, е персонажът, чрез който проблематиката е изведена не само на национално, но и общочовешко ниво.

„Спотлайт” ни връща към есенцията на журналистиката през призмата на практикуващите я, които не са нито герои, нито мъченици, а обикновени хора, използващи в помощ на такива като тях необикновената си четвърта власт. Стоящите в основата на професията идеи за обществена отговорност и нуждата от осъществяване на промени се коренят в действията на екипа, който служи за пример не само на колеги от съсловието, но предоставя на останалите извън него урок по упоритост и кураж. Въпреки че не всеки разполага с трибуна, където неговият глас да бъде чут, мълчанието трудно може да бъде оправдано, когато нарушаването му би могло да спаси не една съдба.