неделя, 13 март 2016 г.

С какво ще запомним Оскари 2016


Тази година за първи път успях да преживея по-пълно треската около „Оскар”- ите и да гледам церемонията на живо. Времето беше на моя страна, така че изгледах по-голямата част от филмовите претенденти и зачаках с нетърпение вечерта на 28 срещу 29 февруари. Благодарение и на други като мен, търсещи онлайн излъчване без превод, намерих нужния адрес (немската телевизия ProSieben предава церемонията всяка година без превод, пак заповядайте), но беше вече полунощ, когато разбрах, че самото шоу няма да започне всеки момент, а в 03:30 българско време. След осъзнаване на пропуска с известна доза съжаление се отправих към леглото, за да взема малко сън, тъй като простосмъртните ни очаква университет/работа на следващия ден. Така пропуснах интервюта и блясък от червения килим, а 5-те минути излежаване доведоха до проспиване на двадесетина от шоуто... но важното бе, че се очертаваше историческа нощ заради изключително силната конкуренция и участието на хора, към които имам сантименти от дете. Ето с какво аз и много други ще запомним 88-ата церемония на наградите „Оскар”.


Колко е важно да бъдеш бял


През 2016 освен около това кой заслужава златните статуетки треската бе белязана и от бойкота на чернокожите заради отсъствие на техни представители сред номинираните за втора поредна година. Беше ясно, че хуморът на водещия Крис Рок няма как да подмине темата, но eдва ли сме предполагали, че почти всяко второ изречение ще бъде подвластно на нея. Макар шегите в това отношения да бяха вповече, комедийният актьор използва моментът да поясни, че проблемът не се корени в липса на отличия за ролите на чернокожи, а на по-малкото съществуващи възможности за техни участия във филми. Президентът на Академията Шерил Айзакс също произнесе реч, свързана с нуждата от разнообразие както в киноиндустрията, така и при оценяването на постиженията в нея, като мерки по последното вече се обмислят.


Повече от музика


Честта да пее първи имаше Сам Смит, който беше видимо нервен на сцената, изпълнявайки Writing’s On The Wall от последния филм за Джеймс Бонд. След церемонията певецът споделя, че смята този момент за най-лошия в живота си...но едва ли ще запомни вечерта като такава, тъй като успя да си тръгне от Kodak Theater с Оскар за въпросната песен. Стил и класа внесе и The Weeknd с Earned It, също номиниран в категорията. Паметта на отишлите си през изминалите дванадесет месеца личности, свързани с филмовото изкуство, сред които Джеймс Хорнър и Дейвид Боуи, бе почетена с Blackbird на Beatles в изпълнение на Дейв Гроул от Foo Fighters. Ако същестувваше награда за музикален сегмент на вечерта, то тя със сигурност би отишла при Лейди Гага за Till It Happens To You, с което изля душата на сцената.


Присъствието на преживели насилие младежи допринесе за въздействащото изпълнение с изключителен вокален и емоционален заряд, което просълзи и изправи залата на крака.




Новите златни момичета


Бри Ларсън бе абсолютният фаворит през целия награден сезон в категориите за главна женска роля, а получаването на „Оскар” – естествен и заслужен завършек. 26-годишната американка се снима от дете, но истинският пробив идва през последните години и най-вече със „Стая”, където освен нейната звезда, изгрява и тази на дебютанта Джейкъб Тремблей, чиито топли отношения очароват и извън екран.


При Алисия Викандър успехът идва по-бързо, първоначално с роли в Швеция, откъдето е родом, а след това с хитови холивудски заглавия, като през 2015 влезе в светлините на прожекторите с най-вече три големи филма – „Човекът от U.N.C.L.E., „Еx Machina: Бог от машината и „Момичето от Дания”. С впечатляваща си поддържаща роля в последния успя да пребори конкуренцията за злато, а след тази победа се надяваме да виждаме лицето й все така често.


Изненадите на вечерта
Макар сочен като по-очакван победител в категорията за поддържащ актьор, ветеранът Силвестър Сталоун не беше удостоен с „Оскар”, заради което Академията разочарова много фенове, предвид по-малката вероятност оттук нататък 70-годишният актьор да бъде отличен отново. Една фамилия разстояние отдели моят личен фаворит Марк Ръфало от „Оскар”-а, който бе връчен на Марк Райлънс, а със сигурност и много други сърца са подскочили при произнасянето на първото име.


Приятната изненада, с която бе сложен финалът на вечерта, бе изборът за най-добра лента в лицето на „Спотлайт”. Въпреки раздадените до момента отличия през сезона да бяха в полза на „Завръщането”, филмът, който най-много ме докосна, бе именно този за екипа разследващи журналисти, а за разлика от забележителния повече откъм визуално и актьорско майсторство пряк свой конкурент, освен на последното, залага още на силен сценарий и послание.



Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо – любимо déjà vu
Основната ми причина да се вълнувам за тазгодишния сезон на наградите! Събирането им на едно място е празник за всеки почитател на легендарното дуо, чието пословично приятелство започва около заснемането на „Титаник” и продължава вече близо 20 години. През 2016 двамата получиха „Златен глобус” и „БАФТА”, с което растяха надеждите да спечелят и „Оскар” в една и съща нощ. За съжаление, няма пълно щастие, но радостта да ги видим прегърнати на червения килим и не само, не беше никак малка, а общите им кадри ще сгряват душите ни дълго. Jack and Rose forever!




Лео с „Оскар” в ръце


Цялото фенско войнство на Лео вече си отдъхна(хме), след като актьорът грабна дългозаслужената статуетка. Определено най-дългоочакваният момент от вечерта и нейна кулминация, която залата посрещна на крака с искрена радост. За щастие, речта, по-дълга от стандартното, не бе прекъсната с музика, докато Леонардо успя да обърне внимание върху важната за него тема относно климатичните промени, с които екипът се е сблъскал и по време на снимачния процес. А междувременно едно лице изразяваше най-точно емоциите на милиони зрители:



Въпреки часовата разлика, която донякъде отнема от тържественото усещане, многото реклами по време на шоуто и недоспиването, завладяващите емоции всъщност се оказват по-силни от кафе. Дори церемонията да не се окаже толкова забавна, все пак си заслужава да бъдеш свидетел на колкото се може моменти от Голямата вечер и то в момента на случването им.

0 коментара:

Публикуване на коментар