Адел в „25” карата красота, която спасява света на музиката

Във век, когато на музикалната сцена критериите за бизнес надвиват тези за художествена стойност, не са много личностите, чиито имена си заслужават да бъдат запомнени във времето. От 19-годишна възраст едно момиче от Тотнъм оставя своя траен отпечатък със златни ноти в съвременната попкултура. Дори без амбиции да завладява милиони, те научават името Адел след като носителката му разголва душата си в два поредни албума. Тази красива и невидима за очите голота означава повече от плътската, а светът видимо я оценява.

  Адел по време на изпълнение през 2011 г.

Снимка: David Emery, Flickr

Събирайки парчетата от разбитото си сърце и подреждайки ги в песни, британската изпълнителка се превръща в изразител на универсалната любовна мъка, с която повечето от нас се идентифицират в даден етап от живота си. И го прави по начин, връщащ ни към есенцията на музиката, която се прави за уши, а не очи, както самата Адел отбелязва. Смесицата от поп, соул, блус и госпъл, представена семпло и стилно, написана със собствени умения и изпята с пронизващ от емоция и мощ глас, е това, което прави британката уникална. Отказът на певицата да отслабне единствено в името на индустрията допринася още за собствения чар и олицетворението на множество жени с нея.

През 2013 г. след спечелените 10 награди „Грами”, статуетка „Златен глобус” и „Оскар” Адел Адкинс си взима заслужена почивка от въртележката на успеха, донесен от нейния втори албум – ‘21’, с който идва и световната слава. Към момента той е най-продаваният диск на 21 в. и бива обявен от ‘Billboard’ за най-велик албум на всички времена, базирано на представянията му в класациите. Така появата на нов запис е натоварена с очаквания и опасения дали наследникът ще бъде поне толкова добър.

Триумфът при наградите „Грами” през 2012 г.

Снимка: Flickr

Сред съмняващите се е и самата Адел, която споделя притеснението си относно интереса на хората спрямо нея след като светът е напреднал по време на отсъствието ѝ. В края на октомври 2015 г. тези мисли са категорично опровергани след излизането на първия сингъл от новия албум ‘25’ – ‘Hello’. Думите “чудех се дали след всички тези години ще искаш да се срещнем” са перфектният нов поздрав, чийто красноречив отговор са постигнатите рекорди около песента – най-гледан видеоклип през първите 24 ч. от излизането му в канала на ‘Vevo’ (27.7 млн.) и най-голям брой изтегляния на песен в дебютна седмица (1.1 млн.). Светът очевидно е по-жаден отвсякога и доказва, че Адел не е била само глътка свеж въздух отпреди няколко години, а кислородът в състава му. Публиката диша с пълни гърди, като продажбите в САЩ през първата седмица от излизането на ‘25’ достигат рекорден брой от над 3 млн. копия, а макар излязъл през ноември, албумът става най-продаваният за 2015 г.

 Кадри от обложката на ‘25’

Комерсиалният успех в никакъв случай не e признак за компромис с качеството – доказва го и одобрението на критиците, които признават албума за достойно продължение на ‘21’ и ‘19’. Третата колекция от песни отново отразява вътрешния свят на певицата, който този път е с по-ведри нюанси предвид ролите на щастлива съпруга и майка в личния живот. Те обаче не означават край на баладичния почерк в творчеството на Адел, а ‘Hello’ задава именно драматичния тон на албума. Песента звучи като присъда и обжалване на покрито с прах дело, където слухът иска да превърне ехото след удара на съдията от „край” в ново „здравей”. В първия сингъл наблюдаваме Адел и “от другата страна” – освен потърпевша, тя е и причинител на болка, но това не я кара да страда по-малко. Такъв е случаят и в ‘Love In The Dark’, която задавя с емоция не по-малко от всеизвестната ‘Someone Like You’. Вината е налице и в ‘River Lea’, където освен госпъл привкус и усещане за призрачна обреченост е заложен и мотив за токсичността на миналото и човешката природа, определящи нещастието за в бъдеще.

„25” не е на разположение в платформите за безплатно слушане и допълнително предразполага към закупуването на физически носители

Истинската сила на Адел е в нейната слабост и скръб – във внушителната ‘Can’t Let Go’ сякаш слушаме плачът на Майката Земя, а ‘All I Ask’ е лебедовият танц на една любов и молбата за приключването ѝ с добро. Носталгията по човека от миналото е изразена чрез ‘When We Were Young’ с целия вокален блясък и умение на Адел да потапя в сладка горчивина и сантименталност. Тъгата към детството и безгрижните дните преди славата, които днес  изглеждат твърде далеч, намира място в ‘Million Years Ago’, представяйки живота зад фасадата на престижа.

 Стандартното съдържание на ‘25’ е съставено от 11 песни, а в ексклузивното издание на ‘Target’ са включени още 3 бонус трака

На този фон най-нетипичната за Адел песен в ‘25’ е ‘Send My Love (To You New Lover)’. Тя представлява безгрижен последен поглед към приключила връзка, какъвто не сме свикнали изпълнителката да отправя, но за щастие ѝ отива. Парчето е избрано за трети сингъл от албума след ‘When We Were Young’. Жизнерадостното звучене нататък продължава с ‘Water Under The Bridge’, внасяща полъх от 80-те години, а ритъмът ѝ предава нетърпението за изясняване на отношенията между героите в нея. ‘Why Do You Love Me’ се приближава до дефиницията на влюбване, което няма нужда от рационално обяснение. Чувствената и елегантна ‘Lay Me Down’ носи усещането за класика от ранга на соул диви като Арета Франклин, а ‘I Miss You’ съдържа мистериозен и прелъстителен заряд, където интимността е поднесена едновременно категорично, но и деликатно. Последната маркира поредното партньорство между Адел и автора и продуцент Пол Епуърт след ‘Rolling In The Deep’ и ‘Skyfall’. Магнетизмът и еротиката, предадени с барабани, пиано и ефирни бек вокали се завъртат в танц на цигарен пушек, чиято миризма се усеща дълго след финала.

В очакване на Адел

Снимка: whiltshirespotter, Flickr

Ако истинското щастие беше песен, то щеше да звучи като ‘Sweetest Devotion’ – своеобразният happy end на албума в стандартното му издание. Създаването ѝ е отново с помощта на Епуърт, но този път повлияно от кънтри стила. Мелодията се разлива звънко и чисто, докато постепенно ескалира до еуфория и чувство за полет и свобода. Посветена на 3-годишния син на Адел – Анджело, началото и края на ‘Sweetest Devotion’ включва запис на гласа му. Детето стои и зад вдъхновението на ‘Remedy’, записана за един ден заедно с Раян Тедър, фронтменът на ‘One Republic’. Предишни техни продукции са ‘Rumour Has It’ и ‘Turning Tables’, но тук идеята поема в посока обещание към всички любими хора за обич, която не познава граници.

По време на европейското си турне през 2016 г.

Снимка: Flickr.com

Такива явно не стоят и пред самата Адел, за чиито рекордни успехи е въпрос на време да се увеличават. По ‘25’ певицата работи още с Грег Кърстин, Тобиас Джесо-Джуниър, Макс Мартин, Бруно Марс и др., а резултатът е не само отражение на състоянието ѝ през 25-тата година от нейния живот, но и албум, носещ усещане за непреходност и класа. Според някои, ако звездата на Адел беше изгряла през миналия век, тя не би се радвала на късмета да свети толкова ярко. Истинските късметлии обаче сме ние, свидетелите на сиянието ѝ.