Вторият режисьорски проект на Димитър
Коцев – Шошо след „Лора от сутрин до вечер“ носи част от динамичния заряд на своя
предшественик, но този път е обърнат към по-младата аудитория. Или поне на пръв
поглед. „Маймуна“ всъщност е за всички, които са готови за по-малко от два часа
да видят света през детски очи, припомняйки си моментите, след които човек
неусетно пораства.
Преди есенната си премиера по екраните лентата
бе показана през септември по време на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“, а по-рано тази година като
част от София Филм Фест печели Награда на публиката. Тогава филмът все още носи
заглавието „Баща ми, майка ми, сестра ми“, но освен по-ярко и запомнящо се,
новото наименование кратко и деликатно извежда събирателния образ от
сърцевината на художественото пространство.
Освен реално физическо присъствие в
лицето на осиновената маймуна Г-н Нилсън, в повечето персонажи също виждаме по
нещо от предполагаемите ни прадеди. Баща развеселява двете си момичета с
маймунски гримаси, ученик практикува паркур и привлича погледите на въпросните
дъщери, а майката на едната от тях се вманиачава по темата за извънземни. В
постигнатия ѝ нелеп образ (изигран от
Радена Вълканова) заедно с този
на нейния втори съпруг (Николай Дончев) и синовете им близнаци откриваме сатира към богатото
„висше общество“, което в материалната си обезпеченост е обзето от ирационални
мисли и действия. Директорът на училището (Валентин
Ганев) е украсен с ирония, а лекарят (Станимир Гъмов),
който би трябвало да вдъхва сигурност и стабилност, внася донякъде обратното.
По-близко стоящи до зрителя и съответно
по-симпатични за него се превръщат членовете на другото семейство – изправената
пред предизвикателство майка (Ана Пападополу) и грижовният татко (Юлиан
Вергов). В ролите на двете му дъщери са младите Радина
Боршош и Александра Костова, които с очарователност и искреност правят филмовия
си дебют тук. Сценарият натоварва с по-тежка задача по-малката от двете – Александра,
която се справя отлично с ролята на Мая, показвайки едновременно завидна
изразителност и неподправеност.
Разкритата от полусестрите тайна на
учителя им, г-н Пенев, изигран фино от Леонид Йовчев, е повод момичетата да
предприемат действия, които ги отвеждат по пътя към осъзнаването на някои
житейски истини, приемането и разбирането не само на собствените си проблеми,
но и тези на другия. Така с неочакваната помощ на маймуната, Мая израства и
осъществява собствената си еволюция.
Едно от предимствата на лентата е залагането
ѝ на свежа визия и локации. През обектива на оператора Александър Станишев
София е цветна и приветлива, което помага за запазването на цялостната
атмосфера позитивна, въпреки случващите се на екрана драматични събития. Така
този тон се поддържа ту с хумор в диалозите, ту с наивен оптимизъм и очарование
в монолозите, както и в значителна степен от застиналата върху лицето на Юлиан
Вергов усмивка. Макар и безмълвен през голяма част от екранното му време,
неговият персонаж остава ключов за историята. Такъв е и този на появяващия се
отвреме-навреме Дядо Коледа – свидетел на ситуациите и своеобразен въображаем
приятел на по-малката сестра, чието често присъствие го засвидетелства като
символ на надеждата и детските мечти. Музиката на композитора Виктор Стоянов
допринася към чувството за сърдечност и трогателност, утвърждавайки финалните
нотки на усещането, че филмът ви е спечелил безапелационно.
„Маймуна“
може да се определи като малко светещо бижу сред сивотата на съвременното
българско кино и разказва за нелеките неща от живота, които стават по-леки, щом
бъдат посрещани с усмивка. Ако като храна за душата би могъл да бъде сравнен с
такава за тялото, то въпреки сладко-горчивия вкус към дъното на чашата чай (когато е и твърде вероятно от очите ви да се спусне
някоя и друга сълза), усещането си
остава сгряващо. И си струва.
0 коментара:
Публикуване на коментар