Докато съм спяла, са изпращали Фелини,
започнал вечния си сън,
а в мен е заживял копнежът по la dolce vita.
Появява се по-късно страхът от неизвестните досиета
и тяхната истина мъглива,
дето все е „някъде там“.
А тук при мен си е едно и също
до след 23 лета по-късно,
когато без
безсъници Сиатъл ще е София.
Глас прелита по ефира до източния край,
от плът и кръв където после идва,
а с него и представата за рай.
Обещанието на Уитни вече придобива смисъл,
но и без молбите на Марая
вече
имам онова,
което преди не съм могла и да желая.
Няма как за дълго плановете да останат тайни,
рано или късно
става ясно –
някои знаци са съмнително случайни.
0 коментара:
Публикуване на коментар