„Жената чудо“ – триумф отвъд феминизма

Мистериозната героиня, появила се в миналогодишния „Батман срещу Супермен“, тогава изпълнява ключова роля в лентата. Сред бъдещите продукции на ‘DC Comics’ значението на Даяна Принс нараства, затова дойде време да се запознаем отблизо с единствената супергероиня в съответната филмова вселена. Жената чудо, която досега не е била на голям екран като главен персонаж, пристига в пълния си блясък, въплътен от Гал Гадот и режисиран от Пати Дженкинс.

Филмът ни прави свидетели на миналото на Даяна преди преоткриването на собствените сили, както и първите й преживявания след това. Ретроспекцията отвежда първо в детството на принцесата от остров Темискира. Както при класически необикновен герой, още тогава си проличава нейното своенравие и потенциал да надмине останалите амазонки от райското място. Общото между него и главната героиня е участието на Зевс в създаването им – причина за тяхната божественост. Чрез оживяващи фигури от рисунки е илюстрирана войната с участието на богове, хора и амазонки, докато извайването на Даяна от глина от майка й, царица Хиполита, е оставено на въображението.

Такъв произход изглежда невъзможен на (не)обикновен външен човек като шпионина Стив Тревър, който попада в измерението на Темискира. Сблъсъкът между двата свята е представен комично чрез мъжкия и женския образ, но без това да отнема от сериозността на цялостната ситуация. Освен диалозите между двамата, смях поражда още и контрастът между поведението на Даяна и нравите по време на Първата световна война, когато се развиват събитията. Тогава в обществените дела, принадлежащи на мъжете, няма място за присъствието, камо ли гласа на героинята, свикнала да отстоява себе си.

Тук изниква и така разискваната тема за феминизма около появата на неговата комиксова икона в пълнометражен филм. Макар Жената Чудо да е водещата фигура, това не се превръща в повод за омаловажаване или подценяване на героя от срещуположния пол, нито за отхвърляне на емоционални отношения с него. Така се елиминират всички съмнения за натрапчиви и изкривени феминистки настроения, както и ограничаване на филма до реакция, която цели да компенсира неоправданост с налагане.

Затова Стив Тревър на Крис Пайн е достоен и равен партньор в съвместните действия с Даяна Принс (като изключим свръхсилите й). Актьорът прекрасно уцелва отделните дози чар, хумор и смелост, които трябва да комбинира. По този начин той успява да изгради едновременно ярък, но и достатъчно близък до действителността персонаж. Химията на Пайн с Гадот подплатява истиността и чара на отношенията между героите им.

В основата при изобразяването на Жената Чудо стои инициацията, и то повече от веднъж. След потеглянето по новия път се появява още един преход – от наивните висини на мотивите й за действие до твърдото приземяване в действителността. Това развитие не е лишено от трогателни моменти, които се дължат на човешките характеристики и слабости, неподминаващи супергероинята. Другата част от нейния магнетизъм се дължи на божествената половина. Благодарение на нея основен двигател са безусловната вяра в добротата на човешкия род и дългът в името на неговата защита. Без да е изцяло съвършена, Жената Чудо съчетава най-доброто от двата свята, което е вдъхновяващо за подражание.

Гал Гадот завладява във всяко отношение. Физическата красота и подготовка на израелката са подкрепени от качествена игра, в която боен дух и решителност са съчетани с естествено излъчвана наивност и добронамереност. Липсата на какъвто и да е цинизъм или подправеност у героинята е това величие, което печели публиката на малки порции докрай.

Жената Чудо няма да е същата без режисурата, която доизгражда внушителния й образ. Особено въздействащ е моментът, когато героинята най-после се изправя на бойното поле, а забавеното темпо води до затаен дъх и епично усещане заради това, което се случва, и онова, което предстои. Динамиката в цялостния сюжет не разочарова и при екшън сцените, независимо на коя територия са те.

Филмът взима най-доброто от заложения визуален подход в предшествениците си "Човек от стомана" и "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" и същевременно подобрява техните слабости. Битките стават все по-епични с напредването на действието и по всяко време са богато хореографирани, с кадри от множество ъгли и височини. Куршуми и стрели са проследени бавно и отблизо, но налице са наситени цветове и подчертано чувство за героизъм на мястото на мрачните, изпълнени с безнадеждност, почти монохроматични сцени в "Батман срещу Супермен".

Музиката, композирана от Рупърт Грегсън-Уилямс (и с мотив от Ханс Цимер и Том Холкенборг от "Батман срещу Супермен), е идеалното олицетворение на епичността от екрана. Там единствено можем да присвием очи при вида на част от ефектите с пресилена на моменти грандиозност. Колкото до злодеите – максимата, че нивото на филма зависи от това на антагониста по-скоро не важи тук. Те са няколко на брой, но остават в сянката на Жената Чудо и са сякаш функция за нейното израстване.

Това, обаче, учудващо се оказва достатъчно за зрителя. Всъщност истинското зло, което трябва да бъде спряно, е много по-голямо от неговите главни физически представители. А моралната дилема, с която се сблъсква Даяна, разбирайки мащаба на проблема, води до поредния й избор. Така още веднъж е утвърдено посланието за изначалното добро в човешката природа, което заслужава любов и може да оцелее въпреки другата, тъмна половина. И това е чудо, което най-добре можем да разберем от жената с тази дума в името си.

Така лентата се доказва като емоционално внушителна не само чрез външен вид, но и заради вътрешните си послания. С постигнатия краен резултат „Жената чудо“ няма как да не остане класика в своя жанр, както и да се хареса на зрители дори извън редовните почитатели на супергеройски филми. Причината – липса на компромис в художествен аспект и послание отвъд доловения на повърхността феминизъм. Лентата е зов към хуманност (каквато е и феминизмът в чистия си вид), а от такава светът винаги има нужда.