Когато имаш „Всичките пари на света"

Филмът на Ридли Скот прикова всички погледи на света с презаснетите сцени на Кевин Спейси, чието място зае Кристофър Плъмър. Ход, изпълнен за три седмици, нечуван, какъвто е и този на Джон-Пол Гети в историята по действителни събития. През 70-те години най-богатият американец отказва да плати откупа на отвлечения си внук, от което следва няколкомесечна одисея, предадена с мрачни цветове и вълнуващ ритъм във „Всичките пари на света“. Лентата е напрегната заради изпитанията към своите герои и изследването на човешкото в неговите крайности. Скъперничеството на възрастния Гети е предадено и отвъд сценария с фини визуални щрихи в обстановката, а Плъмър е непоклатим в представянето си, подобно на своя образ. Освен заради режисурата, дъх затаяваме и с емоционалното изпълнение на Мишел Уилямс като майката на Пол Гети III.  Марк Уолбърг е странен избор, но също буди симпатии като сдържания агент, чиято дипломатичност намалява пред вбесяващия милиардер, а Ромен Дюрис прави свеж, достоверен, макар и необикновен образ на един от похитителите. Похвала за съспенса, който не остава само в добре монтирания трейлър, както и за дизайна на продукцията, достоверен и в кал, и в лукс. Душевните измерения на тези две крайности разглежда „Всичките пари на света“ и видимо си заслужава всички аплодисменти.