Колкото и да са клиширани блог публикациите с равносметки в края на годината, реших, че ако не си запиша моята точно за 2018, ще ме е яд.
Спомням си, че посрещнах миналата година доволна,
че в началото на януари ми предстоеше да сменя работата – беше голям късмет, че
намерих нова толкова бързо. След започването ѝ чувствах хем
повече
сигурност
и стабилност,
хем
усещането за постпразнична депресия продължи по-дълго от обичайното. Всичко уж
ми беше наред, но не се усещаше съвсем по този начин. Така осъзнах, че ако в
края на деня се чудиш какъв е смисълът на това, което си направил, тогава имаш
нужда да промениш работата.
Тогава като по чудо се отвори нова възможност и
то за мечтаната професия. Докато се усетя, през юни бях започнала на трето
работно място за по-малко от 12 месеца. Както гласи една поговорка, third time is a charm, а сега най-после пускам корени в редакция. Не спасявам
човешки животи, но и нямам натрапчивото чувство, че това, което върша, не е
значимо за човечеството – важното е да бъде значимо за МЕН.
През 2018 г. трябваше да приключа с
университета. Междувременно: офисен режим от 9 до 18,
а в „свободното време“ писане на статии и преводи. Затова и присъствието ми в
блога през 2018 беше най-рехаво от създаването му насам. Та, на нормалните хора
писането на магистърска теза им отнема 1-2 месеца, а на мен – общо 5. Поне
успях да изпълня крайния срок, който си бях задала, и работата ми по тезата
беше приключена точно преди да се нанеса в нов дом.
Когато се говореше за това преди две години, ми се струваше толкова далечно и нереално. Покрай всички останали ангажименти нямаше как да се включа в обзавеждане и всичко останало, но това не ми попречи да се радвам на крайния резултат.
Когато се говореше за това преди две години, ми се струваше толкова далечно и нереално. Покрай всички останали ангажименти нямаше как да се включа в обзавеждане и всичко останало, но това не ми попречи да се радвам на крайния резултат.
После – защита и край на мъките. Лято, повече труд, малко почивка и
никакво мърдане от обичайния маршрут София-Варна-София. При смяната на работата
по средата на годината загубих една част от дните за отпуск, но поне си
струваше. След това и планираната ни почивка в Испания пропадна, но и от това
научихме някой и друг урок, включително, че е по-добре да загубиш от
спестяванията си, отколкото нещо по-важно.
Есента се изниза бързо и ще я запомня най-вече с дипломирането си в един снежен ден, а Коледа мина дори
по-приятно от обикновено. Не само за първи път от няколко години глазурата за
сладките, които печем с майка ми, се получи както трябва, без
да попива и да се размазва, а и празничните дни май
че минаха без никой да се изнерви или да си повиши тон на масата или встрани от
нея.
Около Коледа поне успях да почина и да си дам
сметка за истински важните неща, които си струва да отбележим по празниците. Не
защото не съм ги осъзнавала преди, а защото понякога човек забравя да поспре и
да усети благодарност за всичко, което има в ежедневието си, колкото и да ни
втръсва то понякога.
Затова и не ми се искаше да изпращам 2018 и
чувството, че посрещам 2019 без тревожност за това какво ще работя и къде ще се
озова. Нищо не е гарантирано, разбира се, но е друго, когато поне си мислиш, че
знаеш къде се намираш в момента.
Благодаря на всички, които помогнаха за
най-динамичната ми и хубава година, макар и този текст да не стигне до тях. Не
си представям 2019 да е още по-успешна, макар и за 2018 да нямах представа
каква ще се окаже. Затова пожеланието отива за вас!
0 коментара:
Публикуване на коментар