Месечни вълнения #2 – февруари 2019

Като мързелив блогър публикувам списъка с неща, които ме развълнуваха през февруари, чак днес, но имам извинение, че февруари беше кратък, а до края на март има още три пълни седмици.

Музеят

С голяма доза съмнение влязох в Музeя на киното в Mall of Sofia (който беше там само до края на февруари). За него се твърдеше, че разполага с оригинални реквизити и копия, но вторите явно бяха повече – нямаше друг, който да охранява експонатите вътре, освен дамата на входа, която каза, че спокойно може да се снимаме. Единствено видях, че костюмът на Крис Тъкър от „Час пик 2“ имаше автентична бележка. 

Ако не сте фен на филми за супергерои, „Властелинът на пръстените“, „Терминаторът“ и „Междузвездни войни“, няма причина да съжалявате особено. Аз поне размахах светлинен меч и пипнах Железния човек, което ми осмисли таксата от 5 лв.

View this post on Instagram

Hello there, Iron Man ➡️And bye bye, Dart Vader . . . #latergram #exhibition #movieexhibition #moviemuseum #IronMan #Avengers #StarWars #DartVader #vsco #vscocam #vscoBulgaria #vscophile #instagood #instamood

A post shared by Denitsa Dimitrova (@denidelfranco) on Feb 18, 2019 at 8:34am PST

Шоуто

Признавам си, че почти не съм следяла последните два сезона на „Като две капки вода“ (животът без телевизор в общежитие предполагаше да гледам онлайн, а пък все не стигах до там), но още отпреди това много ми се щеше да присъствам на някое от концертите на живо. Почти бях отписала възможността за покани от PR-ите на NOVA, когато в последния работен ден преди премиерата в понеделник, ни писаха, че имаме запазени. А с късмета на начинаещия останаха за мен.

 

За съжаление, няма друг начин да се окажете в публиката на „Като две капки вода“, освен с покани, които ако не получите от работа или някой познат, може да спечелите от игри във Facebook страницатана шоуто. Ако имате такъв късмет, пригответе се психически, че студиото се намира в кв. Горубляне. В случай, че не идвате със собствена кола, ще ви се наложи да вървите 20-ина минути пеша от най-близката местростанция, която е Цариградско шосе. От проверката в Google Street View обаче теренът не изглеждаше много удобен за вървене, така че препоръчвам просто да вземете такси. 

Добре е да се наредите пред студиото час по-рано, за да заемете хубава позиция в залата, защото поканите не са със запазени места. Друго, за което колежките ме предупредиха, е използването на тоалетна – ако не успеете да се върнете в рамките на рекламната пауза, ще трябва да изчакате до следващата, за да влезете обратно в студиото (особеностите на живото предаване...).

Колкото до самото преживяване, да станете част от публиката на „Като две капки вода“ си струва, но не бих избрала да гледам предаването всеки път от студиото. Губи се доста от магията, когато не виждаш случващото се от различни ъгли по начина, който ти го показват камерите – сега доста повече оценявам операторската работа и монтажа. 

Вълнуващо е обаче да си част от хора на публиката („Шоуто, което е номер...ЕДНО!“)
и да наблюдаваш участниците, когато камерите не ги следят. Към сцената наистина ги отвежда „асансьорът“ или по-скоро платформа, която ги издига до сцената. А по време на рекламите или след края на излъчването може дори да се снимате с тях (ако намерите удобен момент или са достатъчно отзивчиви като Милко Калайджиев например 😆). 

Сериалите

След чувството на досада, което бях усетила на работа през януари, миналият месец внесе малко разнообразие с началото на новия телевизионен сезон и няколко събития за журналисти. 

 
Успях да отида на премиерата на „Господин Х и морето“, която беше повече от 2 седмици преди излъчването на еп. 1 на 1 март. И преди съм виждала Калин Врачански на живо, но след този път мога да се похваля, че съм получавала цвете от него. След края на прожекцията и преди пресконференцията раздаде на всички дами в залата по една червена роза, а моя колежка увековечи момента с видео: 



Не че и без този жест нямаше да напиша хубави неща за сериала тук. Сериалът е доста свеж, а всички от екипа, които присъстваха на събитието, се оказаха симпатяги, така че моята препоръка е да дадете шанс на „Господин Х и морето“, за да има по-малко оплаквания, че у нас се прави само „подлезно“ кино. 

На премиерата на „Дяволското гърло“ отидох с още по-голямо любопитство. Както сте се убедили в последствие, началото беше доста обещаващо, и макар също 12 епизода, продукцията е доста мащабна – ако досега не сте се поинтересували за подробности, вижте какво друго написах тук. Събитието се продължи по-дълго, най-вече заради продуцента Евтим Милошев, който беше доста словоохотлив. Цветя нямаше, но стига около час Теодора Духовникова и Владо Карамазов да стоят пред теб, дори почти безмълмвни. Сериалът е много силен и единствен по рода си у нас засега, така че не се чудете много дали да го започнете.

Финалът на наградния сезон

Дръпвайки чертата, е разочароващо, че единственият „Оскар“, който  „Роди се звезда“ спечели, беше за Най-добра оригинална песен. Но поне най-запомнящата се част беше дуетът на Брадли и Гага, който даде храна за спекулации, но съм доволна, че в Edna още на следващия ден имахме трезво мнение по темата. А когато по-късно през седмицата имаше официално интервю на Лейди Гага по темата, не бяхме от дамските сайтове, които все още публикуваха по темата за вражда между двете жени до Брадли Купър.

Другото, което ме накара да въртя очи, беше хейта по Димитър Маринов, за което не издържах и драснах нещо тук. Разбирам мотивите и на противоположния лагер, но гръмките медийни заглавия не бива да са повод да обвиняваш човека, който попада в тях.

Книгите

Не знам дали е заради дългите описания и размисли на героинята, но поне при мен не се получава да чета „Пътуване към себе си“ на път, затова си я оставих за по-дълги периоди у дома. Февруари беше подходящ за една от книгите, които ме очакваха да им обърна внимание – „Великите любовни истории“ – от тези на Клеопатра през Елизабет Първа и Робърт Дъдли (която си заслужава отделен филм, но засега може да събудите интереса си с „Кралицата на Шотландия“) до Шах Джахан и Мумтаз Махал. Единственото, което ме подразни беше нуждата от редакционна намеса, но ако може да си затворите очите за някои грешки и повторения, удоволствието ви няма да се разваля отвреме-навреме. 

Друго, което четох през февруари, беше “Gods And Monsters” – една от четирите графични новели* за Жената чудо в комплект, който ми бяха подарък за Коледа. Покрай приятеля ми се запалих да пробвам и се оказа голямо удоволствие, защото съчетават не само история, излязла от нечие въображение, но и илюстрации, които ѝ вдъхват визуален живот.

 

Покрай намаленията в Ozone за Свети Валентин си взех една книга, която също се каня да прочета от известно време – „Малък наръчник по Хюга“ на Майк Викинг. Помага за дните, когато имаш нужда да осмислиш приоритетите си и да обърнеш внимание на това, което ти е нужно, за да се усетиш истински щастлив. Но понеже започнах да я чета в края на зимата, а повече съвети за подходящи за прилагане през студеното време, ще си оставя вдъхновението за следващия такъв сезон.

*Това са на практика комикси, но не отделни епизоди от една история, които излизат на различни части, а по-скоро цял роман – затова и се наричат новели.