Никога не съм имала кой знае какъв интерес към
вселената на Marvel с изключение може би на
филмите за Железния човек (заради Робърт Дауни-Джуниър очевидно), които при ново гледане
обаче ми се сториха може би най-безинтересни. Та след половин година инатене от
моя страна най-после склоних да изгледам всички близо 20 филма на Marvel.
Това отне друга половин година, а приятелят ми, който е голям фен, беше се
погрижил да направи график.
Така от октомври миналата година до началото на март почти не минаваше неделя без Капитан Америка, Черната вдовица, Тор или Пазителите на Галактиката. Колкото и през това време да съм си мислила: „Добре, забавлявам се, докато ги гледам, но е нещо, над което още ще мисля два дни след това“, финалните два филма окончателно промениха представите ми и не можех да стана от дивана след това. Макар и малко по-късно, отколкото очаквах, все пак осъзнах мащаба на цялата история, който я прави феномен. Мразя да го казвам, но: Беше прав (и благодаря ❤️)!
Така от октомври миналата година до началото на март почти не минаваше неделя без Капитан Америка, Черната вдовица, Тор или Пазителите на Галактиката. Колкото и през това време да съм си мислила: „Добре, забавлявам се, докато ги гледам, но е нещо, над което още ще мисля два дни след това“, финалните два филма окончателно промениха представите ми и не можех да стана от дивана след това. Макар и малко по-късно, отколкото очаквах, все пак осъзнах мащаба на цялата история, който я прави феномен. Мразя да го казвам, но: Беше прав (и благодаря ❤️)!
Приключихме с всичко излязло досега тъкмо за
премиерата на „Капитан Марвел“ в началото на март. Колкото и да не искам да
сравнявам с друга комиксова героиня, Жената чудо ми допада много повече като
произход, характер и история, но и филмът за Каръл Денвърс си има своите
качества. Сега погледите ни са отправени към грандиозния финал „Отмъстителите:
Краят“ този месец...и ще ми е малко странно,
когато всичко приключи.
Колекцията
Studio колекцията на H&M
за
пролет-лято 2019 e вдъхновена от пустинята Седона, щата
Аризона, и жената, която не забравя нужната доза блясък в динамичното си ежедневие
и преоткриването на света (или Glam explorer,
както марката я нарича).
По време на събитието ни разказаха
повече за колекцията, а гост беше посланикът на въпросната колекция за България
Денина Мартин (на живо е също толкова красива, колкото и в социалните си
профили). Не седях от удобен ъгъл, за я хвана в кадър, но снимах
друг модел, който ни представи някои от акцентите в H&M
S/S
2019. Интересното е, че помня това момиче още от дните си в
Студентски град (когато често се засичаш с едни и същи хора в автобус
280 и „Фантастико“) и всеки път си мислех:
„Трябва да
стане модел!”.
И хубавата новина е, че Таня, както се оказа името ѝ, вече е начинаеща в бизнеса. Освен двете рокли, които тя облече, си харесах и достатъчно други неща, за да се разоря, затова нека не го обсъждаме повече и минем нататък.
И хубавата новина е, че Таня, както се оказа името ѝ, вече е начинаеща в бизнеса. Освен двете рокли, които тя облече, си харесах и достатъчно други неща, за да се разоря, затова нека не го обсъждаме повече и минем нататък.
Новите (стари) любими места
И преди харесвах бар “Pampero”
във Варна,
но масите с дантелени чадърчета през топлия сезон отпред, бохемската атмосфера
вътре и приятното меню не могат да се сравняват с тамошния котарак Лъки, който
просто дойде при мен и се настани за следобедната си почивка. Явно котките
наистина усещат, когато някой ги харесва и има нужда от котешко внимание.
На третия път успях да се вредя за брънч в „Старата Госпожа“, която беше открита още през септември. Храната наистина е доста вкусна, а цените очаквано са над средните, тоест, като за брънч място в центъра на София (за четири различни порции + капучино оставихме 40 лв.). Капацитетът на „Старата Госпожа“ обаче е недостатъчен за многото, които искат да го посетят – но и това да е основният му проблем занапред, едва ли ще откаже хората да ходят.
На третия път успях да се вредя за брънч в „Старата Госпожа“, която беше открита още през септември. Храната наистина е доста вкусна, а цените очаквано са над средните, тоест, като за брънч място в центъра на София (за четири различни порции + капучино оставихме 40 лв.). Капацитетът на „Старата Госпожа“ обаче е недостатъчен за многото, които искат да го посетят – но и това да е основният му проблем занапред, едва ли ще откаже хората да ходят.
Представленията
Участието ми в „Под Моста“ през март беше изцяло
свързано с театър. Успях да гледам втората премиера на Театър „София“ за 2019
г. – „Съгласие“. Остави ме с горчив вкус, но определено е представление, което хората
имат нужда да видят, за да осмислят повече отношенията си с другите (ревюто
ми за него може да прочетете тук долу).
„Любовникът“ в Народния театър се играе в камерна зала, затова се бях запасила с два билета още през януари. Не очаквах да бъде толкова сюрреалистично, но дори да не осъзнаваш докрай всичко, Деян Донков и Радина Кърджилова успяват да предадат емоции и послание така, че да усетиш достатъчно (ревюто може да прочетете тук долу).
.
„Любовникът“ в Народния театър се играе в камерна зала, затова се бях запасила с два билета още през януари. Не очаквах да бъде толкова сюрреалистично, но дори да не осъзнаваш докрай всичко, Деян Донков и Радина Кърджилова успяват да предадат емоции и послание така, че да усетиш достатъчно (ревюто може да прочетете тук долу).
.
Пътуването
Избрахме Велико Търново за кратко бягство точно
в началото на пролетта. Не бях ходила в града от 9-ти клас, когато покрай
нощувката с класа не успях да видя почти нищо, освен „Звук и светлина“ от
площада, а и тогава усетихме само светлината. Този път успях да го изпитам напълно, а за почти четирите дни там посетихме голяма част от местата, които си
струват. За тях обаче ще трябва да има отделна публикация, която се надявам да
направя скоро.
0 коментара:
Публикуване на коментар