Романтичните комедии
Нямам кой знае какви спомени от оригиналния „Бащата на булката”, макар и да съм го гледала няколко пъти, но римейкът с Анди Гарсия и Глория Естефан носи свой собствен чар заради латино културата и съвременните препратки.
„Билет до рая” обаче е абсолютният фаворит, макар и да има доста по-малко връзка с действителността (кой нормален човек решава да се омъжи след месец връзка и да се откаже от мечтаната професия?!). Хуморът и химията между Джулия Робъртс и Джордж Клуни са основните съставки, които движат филма заедно с лекотата от режисьора на “Mamma Mia”.
Блокбъстърите
„Тор: Рагнарок” и „Джоджо Заека” бяха завишили очакванията ми към Тайка Уайтити и макар че „Тор: Любов и гръмотевици” освен доста откачени моменти имаше и дълбок замисъл, не успя
да ме грабне колкото предишната част.
„Убийствен влак” се оказа кървав по Тарантино, но
и по-оригинален като концепция и обрати в сравнение с “The Gray Man” (който за
моя изненада се среща не като „Сивият”, както оригиналната книга, а „Живи сенки”). Най-скъпата продукция на Netflix е зрелищна и
определено не е скучна, но не и от заглавията, които биха се превърнали в
задължителни - дано някои от следващите заглавия от поредицата получат
повече шанс да бъдат запомнени.
Фестивалните отличници
Честно казано, като за биография на Арета Франклин очаквах повече размах в “Respect”, но в същото време оценявам, че не е заложено на традиционния подход да те отвеят визуално и разплачат. Обратно на филма и Дженифър Хъдсън, на която освен вокално сценарият не дава друга възможност да се развихри, „Елвис” се превръща във фаворит за Оскари, начело с Остин Бътлър, който прави изумителен портрет на Краля на рока.
„Лакрицова пица” ми беше в списъка още от миналия сезон на наградите, но отсъстваше от всякакви платформи преди да се появи в HBO Max в края на лятото. Филмът на Пол Томас Андерсън е поетична история за съзряването, изпълнена с кадри на тичащи хора по улиците на Лос Анджелис, надежда и преоткриване на света и себе си.
Blast from the past
Това лято „Челюсти” излезе по кината в IMAX, но встрани визуалното усъвършенстване, предполагам, че днес вече сме виждали достатъчно неща, за да предизвика толкова тръпки и страх, както у хората през 70-те. Филмът обаче заслужено си остава класика, както и „Извънземното”, който ми въздейства доста повече от предишното гледане като малка - единственият недостатък в салона беше, че вкъщи щях да си плача на спокойствие.
Сериалите
Втората половина от 4 сезон на “Stranger Things” беше тв събитието на моя сезон, но “Only Murders in the Building” ми е любимата нова комедия, която се свежда до една дума - уют. Нюйоркски апартаменти, тайни, забавни герои и интелигентен хумор в такъв тип сценарий, който те кара да кажеш „вече не правят такива неща”. Втори сезон (който отново не е летен, но излезе през юни) се оказа по-вълнуващ, а финалът - по-добър отколкото можех да си представя.
0 коментара:
Публикуване на коментар