(Не)виновното
удоволствие: „Изгубеният град“
Идеалното лятно приключение (но и няма грешен избор на
сезон, когато и да го гледаш), което си личи, че не се взима насериозно и в
това е очарованието му. За да е по-свежо, между хумора остава място за осмиване
на стереотипи, социални мрежи и съвременен маркетинг, както и за нещо
по-сериозно като загуба и оставяне на миналото да бъде минало. Още четири причини
за гледане – Сандра Бълок, Чанинг Тейтъм, Брад Пит, а сред тях най-голямата
може би е Даниел Радклиф, когото виждаме в нетипичната роля на злодей. Явно са
отминали дните, в които отказвах да плащам, за да гледам комедии на кино.
Българската следа: „Сърцето на машината“
Признавам, че не успях да гледам други родни заглавия, които
също исках („Ботев“, „Жълтият олеандър“ и т.н.), но се съмнявам, че поне
визуално някое е по-добро от филма на Мартин Макариев. Много човещина и даже
непредвидимост, събрана в една простичка история - достойна за сезон на
наградите, ако не се намирахме в Източна Европа.
Изненадата: „Всички стари ножове“
Не очаквах много от шпионския трилър, но подробното изследване на случилото се
между двама агенти, които се срещат след години, държи в напрежение и кара да се
луташ между заподозрените. Бонус точки за обратите и сините очи на Крис Пайн,
чието изпълнение всъщност е достатъчно добро, за да не те разсейва твърде с
тях.
Абсолютният фаворит: „Топ Гън: Маверик“
Всичко си е на мястото - от очилата на Том Круз до драматичното парче на Лейди Гага за финал, което е по-добро от “Take My Breath Away” или поне никой не ме е убедил в обратното. Всъщност всичко ми харесва повече в сравнение с първия „Топ Гън”, чиито събития обаче усилват емоционалното въздействие в този. Първата ми реакция беше, че новият е толкова очарователно старомоден” - героите, риска за тях, атмосферата и диалозите го правят едно от заглавията, след които си казваш „днес вече не правят такива филми”.
По-добре пропусни: „Дълбока вода“
Не че между Бен Афлек и Ана де Армас няма химия, но просто нещо не е наред в сценария – като проточено време преди завръзката и недостатъчно гмурване в психиката на главния герой. Не ми беше достатъчно дълбоко или удовлетворяващо след финала, затова се оттеглете към книгата на Патриша Хайсмит, както и аз смятам да направя.
Сериалите
Няма нужда да казвам за “Stranger Things”, сезон 4 – профилът тук говори достатъчно. Но докато чакам да излезе 3 сезон на Мандалорианеца, Юън Макгрегър в „Оби Уан Кеноби” просълзява заедно с малката принцеса Леа и ОНАЗИ сцена с Дарт Вейдър - дори само заради нея си струва гледането на целия минисериал, който можем да открием в Disney+.
0 коментара:
Публикуване на коментар