Ще ти измисля няколко стиха,
макар да ми отказваш писмо.
Не си герой от книга, за да изпишеш
365 за година,
и птица не си, но пък ако
кажеш, ще бъда.
На 5 минути от мен си, а на 500
км преди
не съм си представяла, нито
мечтала
светът ми да се побира в две
кафеви очи
и да спира, щом ги погледна,
докато мислите се събличат сами.
Затова ти прощавам липсата на
мастило,
остави моите капризи и ти,
сега разбирам, любовта не е за хартия,
само на живо оцелява, когато гори.
Д. Д.
0 коментара:
Публикуване на коментар