Игрите на "Червената лястовица"

След партньорството им по „Игрите на глада“, Франсис Лоурънс отново поставя Дженифър Лоурънс в главна роля. Също толкова борбена като Катнис, но далеч от нейната невинност е Доминика – балерина, чиято кариера изпява лебедовата си песен преждевременно, а героинята става част от шпионските редици на Русия. Толкова кръв на екран с дамски шпионин в главната роля последно гледахме в „Атомна блондинка“, но „Червената лястовица“ залага на психология вместо екшън. Голотата и сексуалността са двете части, които действат като цял отделен герой, и стоят в основата на взаимоотношенията. Хладнокръвието по лицето на Дженифър Лоурънс не я лишава от изразителност, която е водещо значение за героинята ѝ, за разлика от руския акцент. Овлядян в различна степен от актьорите с герои руснаци, спокойно може и без него, когато налице са достатъчно реплики за държавата, които я представят в мрачни, но справедливи краски. Сюжетът успява да извърти клишето в неочакван обрат, който оставя зрителите доволни, но подрежда убягващите парченца. За 140-те си минути „Червената лястовица“ задържа вниманието с категорична атмосфера, мръсни интриги и умели изпълнения. И дори да ни изникне въпросът дали не  е крайно време за Джейн Бонд, той всъщност е излишен, щом дамската сила може да е в мозъчните гънки вместо куршумните изстрели.