След 3 години Wondermess...

Привет отново!

Шест месеца са немалко време, в което се налага да не поддържаш блога си, и достатъчно, за да се замислиш дали да не му кажеш „сбогом!“.

Особено когато целта на Wondermess може да се сметне за изпълнена.

Да, този блог не беше създаден с цел печалба, последователи и влияние, а (без да звучи нескромно) като нещо повече от блог – място, където да събирам материали, каквито смятам, че мога да пиша професионално, и да го докажа пред когото трябва (включително на себе си).

Така след няколко месеца живот Wondermess ми помогна да си спечеля място сред авторите в „Под Моста“, стана неразделна част от CV-то ми, с което кандидатствах и прекарах няколко стажа в онлайн издания, и се превърна в първия ми виртуален дом – там, където си себе си, правиш промени и се търсиш или се връщаш, за да си припомниш какъв си бил в началото.

Затова и сега, когато всеки ден се радвам на работата като лайфстайл редактор и автор в Edna от най-четените дамски медии у нас, Wondermess си остава мястото, към което се връщам с умиление.

Защото си е моята малка чудна бъркотия, с която всичко започва и постепенно се нарежда.

И нямам намерение да се разделям с него! Не знам колко често ще му обръщам внимание, за да не прашаса, нито колко други хора, освен няколко приятели и познати, ще го четат, но все пак има поводи и думи, които за мен си струва да намерят място тук.

Едва ли ще бъдат под формата на дълги ревюта, както в повечето случаи досега, а предполагам, че ще се наложи Wondermess наистина да заприлича повече на блог и отдушник, какъвто по-рядко е бил.

Ако ви се остава, разполагайте се удобно!