Морска импресия

Нищо не дава такова спокойствие като морето. Край неговия бряг винаги можеш да поседнеш и забравиш колко дълго си се взирал във водата. В далечината първо забелязваш как от равната повърхност се надига леко вълна, нагоре и напред, прави една изящна извивка и след това се разбива в гъста, бяла пяна. Така достига до пясъчния бряг, за да го целуне и отмие ревниво стъпките на тези, дръзнали да оставят отпечатъци върху любимия й. За секунди успява да го помилва и изглади до съвършенство, а после се връща назад, за да изпи- та този допир отново и отново. Красиво, чисто, първично. И твоят поглед се отправя отново в далечината и забелязваш и останалите малки, спокойни, леки вълнички, които преди да се превърнат в пяна заради невъзможната си любов, радостно трепкат и блещукат със светлината на Слънцето. Погледът се плъзга все по-надалеч, вече не можеш да ги различиш и накрая стигаш до хоризонта. Очите ти, уви, не могат да гледат по-далеч и се спират омагьосано там, докато си представяш какво ли се крие по-нататък. Мислел си си, че като отидеш край морето, ще се разсееш, ще избистриш ума си, ще спреш да мислиш. Без да искаш, обаче, изведнъж получаваш отговорите, които искаш. Със залеза Слънцето потъва в хоризонта, а в главата ти изплува мисълта, че не може да откриеш какво се крие отвъд линията, разделяща море и небе, без да станеш, да поемеш риска, да заплуваш към непознатото, което е опасно, но и вълнуващо. И дори да се изгубиш сред дълбокото, си е струвало поне да опиташ.