Мащабната
3D продукция „Еверест” на исландския режисьор Балтазар Кормакур
обединява звезден актьорски екип, за да представи случилото се през пролетта на
1996 г. - втората най-трагична в историята на Еверест по брой загинали, когато общо
12 души си отиват в опит да достигнат върха. През тогавашното десетилетие появата
на компании, извършващи експедиции, водят до процес на комерсиализация, като
все повече хора решават да се катерят. За планинските водачи Скот Фишър (Джейк
Гиленхал) и Роб Хол (Джейсън Кларк) това е работа, изискваща лични жертви – особено за втория,
на когото се налага да отсъства от вкъщи по време на бременноста на своята съпруга (Кийра Найтли). За други като Ясуко Намба (Наоко Мори) – начин на живот,
към който да добавяш велики преживявания, или в случая на Бек Уедърс (Джош Бролин) - да се издигнеш над рутината от сивото ежедневие. Макар героите
да притежават вътрешна искрица, караща ги да направят онова, което малцина биха
се осмелили, образите в лентата са представени без излишен патос. Това, от една
страна, може би е разочароващо за зрителите, подготвили се за героичен епос.
Тази десакрализация, допълвана от скромните диалози, не позволява на актьорите
с повече потенциал да го разгърнат. От друга, поддържането на представата за
обикновени хора като всички нас, кара зрителя да ги чувства близки до себе си.
Повярвал веднъж в истинността им, той е емоционално ангажиран с последвалите
събития.
 |
| Снимка: screenrant.com |
Обръщайки
внимание на рационалната част, въпросът, който няма как да не изникне, е, защо
всъщност някой изкачва Еверест? Макар героите да се затрудняват с отговора,
думите „защото е там” и поради тази причина, щом можеш, „ще е престъпление, ако
не го направиш”, изпраща проблематиката на едно друго, по-мащабно ниво. Защото
всяко човешко сърце нещо го зове, било то диво или не, и вижда върхове, които
иска да достигне, независимо колко високи са те. Заради моментите на
покоряването им си струва да се живее, дори тези мигове да са сред последните в
нечий житейски път. А дали те ще са именно такива, окончателен глас тук има
природата. Във филма тя е най-непредвидимият и величествен персонаж, който
подлага на изпитание не само физическата и емоциалната издръжливост, но и
хуманността. Дори да преминеш теста за последния компонент, не е сигурно, че ще
бъдеш пощаден - по-скоро шансовете за оцеляване ще намалеят, въпреки че с
готовността да спасиш живота на човека до теб, рискувайки своя собствен, не би
трябвало да разгневиш Джомолунгма (името на върха в превод от тибетски означава
Богинята майка). Изходът за някои е фатален - вероятно човек наистина няма
работа на описваната като най-опасната за него точка на Земята, а може би мястото
иска да запази божествеността и висините само за себе си. Или е просто въпрос
на съдба... Хималаите тук могат да се разгледат и като алегория на живота, в
който обикновен човек може да направи нещо необикновено, вдъхновявайки другиго с
примера си, или да остане с неприятното чувство, че не е успял да направи
подобно постижение, но и в двата случая резултатът не зависи изцяло от самия индивид.
 |
| Снимка: streetnepal.org
„Еверест” затрогва и изцяло задържа вниманието в по-голямата част от времетраенето, но не е лента, която би била запомнена с особена художествена дълбочина, необикновеност или забележителна поанта. Филмът представлява технологически и визуално изпипан разказ, който по реалистичен начин представя историята на загиналите и почита тяхната памет. А за моментите от нея, където е трудно да намерим логични обяснения – да не забравяме, че сюжетът е основан на реални събития, а смисълът.в някои такива от действителността понякога е трудно да бъде открит.
|
 |
| Снимка: indiewire.com |
0 коментара:
Публикуване на коментар