Florence + The Machine в ерата How Big, How Blue, How Beautiful – великолепие на трета степен

Три години и половина след втория албум Ceremonials, Florence + The Machine ни канят на поредното пътешествие из душевността на Флорънс Уелч. Макар тя да казва, че заглавието – How Big, How Blue, How Beautiful, е вдъхновено от небето над Лос Анджелис, спокойно можем да отнесем името към самата вокалистка. Дискът потвърждава колко голяма, красива и... синя, но по-скоро в смисъл на извънземна („Аватар”, сещате се...) е музиката на групата, съответно и душата, от която идва. Без да пренебрегваме останалите членове: Изабела Самърс (клавишни), Робърт Акройд (китара), Кристофър Хейдън (барабани, перку- сии), Марк Заундърс (бас китара), Том Монгър (арфа), Ръсти Брадшоу (клавишни), феновете знаят, че г-ца Уелч е лицето и сърцето на Florence and The Machine, което в най-голяма степен пише и изпълнява песните. По тях в новия албум англичанката си партнира още с Джеймс Форд, Том Хъл, Джон Хил, Естър Дийн, Маркъс Дравс и др., а последният е също продуцент на HBHBHB, работил с имена като като Björk, Coldplay, Arcade Fire. И ако да наречем извънземни нещата, които Флорънс прави, може да се стори пресилено, то със сигурност ги върши с артистизъм и дълбочина, които рядко се срещат в съвременния музикален свят.

Първа светлина върху настоящата ера хвърли видеото към песента How Big, How Blue, How Beautiful, в което Уелч танцува със свое копие. Клипът внушава и тематиката на албума – постоянната борба на героинята срещу самата себе си, конфликтът между двете противоположности/половини на едно цяло, които трябва да се помирят, за да съществува то в покой. Екзотичното място, където са направени снимките, е Амфитеатър Очил, намиращ се на полуостров Юкатан, Мексико, и разположен на върха на сенот – един от многото подземни природни басейни в района, както Флорънс пояснява в текст към обложката на албума. Тя споменава също, че сенотите били свещени за маите, защото народът ги смятал за места, водещи към отвъдното. Уелч нарича изпълнението за клипа „особено емоционално преживяване” и още: „Помогна ми да осъзная пътуването, което ме е отвело до мястото, където сякаш събрах двете страни на себе си, и в това пространство те можеха да съществуват заедно.” Клипът не обхваща пълната албумна версия на песента, а включва припева и величествената инструментална част, към чийто край чуваме тромпети. За Флорънс те олицетворяват любовта – „Безкрайна брас секция, която избухва в пространството, и те отнася нагоре със себе си. Така усещам и музиката. Иска ти се да се разлее без край и това е най-удивителното чувство”. Текстът заедно с клипа отпраща към стихиите въздух и вода, чиито алхимически символи – триъгълниците, съставят и графичното лого на третия албум. 

Едноименната песен от него говори за разпаднала се връзка, която въпреки че е причинила неизбежна болка, ще бъде запомнена като нещо красиво и нежно.

Between a crucifix and the Hollywood sigп, we decided to get hurt.

Now there’s a few things we have to burn

Set our hearts ablaze, and every city was a gift

And every skyline was like a kiss upon the lips

And I was making you a wish

In every skyline

Флорънс Уелч продължава да използва метафори, символи, препратки, които всеки мо- же да тълкува по свой начин или дори по повече от един. Представянето на внушенията от новите песни достига по-големи размери със заснемането на поредица от видеоклипове, озаглавена The Odyssey. Режисьор на всички досега излезли части е Винсънт Хейкок, работил с Флорънс преди (по клиповете на Sweet Nothing и Lover To Lover), а също и с U2 (Song For Someone), Пол Маккартни (Early Days), Лана Дел Рей (West Coast). Основен хореограф е Раян Хефингтън, чието дело е известно най-вече от клиповете на Сиа Chandelier и Elastic Heart, а в последната (засега) шеста част приносът към танците е на Холи Блейки. Одисеята е съставена от късометражни филми, обединяващи се в цял един разказ с мотиви и сюжетни линии, които се срещат и намират продължение в отделните глави.

Chapter 1 е видеото към What Kind Of Man, започващо с диалог между героинята и нейния любим, които говорят за това как страданието сближава хората, за разлика от борбата. „Ами ако те създават бедствието вътре у самите тях?”, пита тогава Уелч. Следователно, за да се измъкне от лутанията в трудната връзка, за чието въздействие върху лирическата героиня разбираме от текста, тя се бори срещу другия и себе си, защото само така може да се отдели.

But I can’t beat you, cause I’m still with you

“Oh mercy”, I implore

How do you do it?

I think I’m through it

Then I’m back against the wall

С разгръщането на мелодията се ускорява и пулсът на сърцето, който се усеща сякаш в отмерващите ритъма барабани. За да създаде песента, Флорънс споделя, че групата експериментира с ново звучене, включващо няколко пласта китарни звуци. What Kind Of Man е вдъхновена от нейни бивши взаимоотношения, „ където мърдаш напред-назад заклещен и се питаш ‘Защо продължаваме да си го причиняваме?’”, както изпълнителката сама казва пред списание Billboard. В края на клипа, където присъства водата с пречистващата си сила, разбираме, че героинята намира емоционално, а и физическо спасение – изход от катастрофата в началото на видеото, материализация на вътрешното бедствие.

След опустошителните чувства идва ред на успокоението и размисъла в St Jude. Песента, избрана за Chapter 2, разказва за любов между двама, сравнявана с война, в която и двете страни губят, както и изборът на заглавие подсказва – св. Юда е патрон на изгубените каузи. След края на бурята и отношенията, героинята се опитва да извлече от загубата урок и да осмисли значението на случилото се.

And I’m learning, so I’m leaving

And even though I’m grieving

I’m trying to find a meaning

Let loss reveal it

Let loss reveal it

В клипа отново откриваме множество символи, сред които изгревът – ново начало и надежда за ново Аз, което оставя старото и го гледа отстрани. Въпреки атмосферата на меланхолия по миналото, героинята/ Уелч не се е изгубила, а просто търси.

Със свечеряването и дъжда сегашната Флорънс се връща назад към саморазрушителното си Аз. Ако следваме сюжетната линия за приключилата връзка, то в Ship To Wreck (Chapter 3) героинята започва да изпитва угризения за тогавашното си поведение, което вероятно e повлияло на  развоя на събитията и на това корабът, тоест любовта между двамата с партньора й, да се разбие.

And ooh, my love, remind me, what was it that I said?

I can’t help but put the earth around me, to make my bed

And ooh, my love, remind me, what was it that I did?

Did I drink too much? Am I losing touch?

Did I build a ship to wreck?

Причината за зададените въпроси от героинята към любимия от една страна може да е чувството, че тя самата има вина, но от друга – за да разбере какво наистина се е случвало, докато не е била на себе си. В текста се споменават приспивателни и въображаеми образи, а освен с тях, тя се бори и със своето Аз от миналото, като отново виждаме Флорънс срещу Флорънс. Изпълнителката признава, че сингълът е свързан със случай, когато домът й е пострадал по време на парти, а тя, пияна, е избързала пред някого с думите „Обичам те”. Клипът е заснет на същото това място, а именно къщата й в Лондон.

Следващото поред видео обединява две песни – Queen of Peace и Long and Lost. Първа- та започва с разказ за спечелена битка, където обаче загива кралският син, което я обезначава. По-нататък тази история е използвана от героинята за паралел към любимия човек, с когото въпреки че излизат от своите отношения като победители, със загубата на нещо между тях той се е затваря в собствена крепост, която героинята смята да превземе, но бива отблъсната от него.

Like the stars chase the sun

Over the glowing hill, I will conquer

Blood is running deep

Some things never sleep

Видеото въвежда по-различен сюжет от видения досега – виждаме Флорънс и любимия като деца, чиито семейства враждуват. Дори когато двамата порастват и се женят конфликтите между фамилиите не спират. Въпреки усилията на „кралицата” да ги помири тук тя окончателно губи и е отведена от семейството си надалеч. Желанието й да остане, тъгата заради загубата и разстоянието между нея и любимия човек, мислите дали няма да е късно да се върне при него отново някога са  изразени в Long and Lost и проличават в клипа на песента. Преди самото й начало, както и в края прозвучава поема, която според източници Флорънс пише във връзка с цялостното послание на Chapter 4 и 5, снимани на остров Ийстдейл, Шотландия.

Видеоклипът приключва с протегната нагоре ръка, вероятно желание за свобода, а с този жест започва и продължението – Delilah (Chapter 6). Както личи и от заглавието, в текста са използвани елементи от библейската притча за Далила, която предава Самсон на фелистимците, отрязвайки неговите коси, където се криела силата му. Тези образи в песента са съответно героинята и любимия й, но и на места биват разменени. Мъжът в началото на клипа проповядва как за да прости на останалите и да ги обича, човек първо трябва направи това със себе си – през същото е изправена във видеото и Флорънс. След като най-накрая вижда лице в лице своето Аз от неспокойното минало, разбира, че не то я определя и трябва да го остави зад себе си. Осъзнала това и напускайки мястото, тя е вече свободна. В кадрите накрая виждаме секунди от клиповете на How Big, How Blue, How Beautiful и What Kind Of Man, а с най-голямо значение е частта точно преди сблъсъка на колата в Chapter 1. Разликата е, че тук не се случва катастрофа. Логичното обяснение би било, че след прошката и оставянето на миналото назад, фаталните последици са предотвратени.

Така в творчеството си Флорънс Уелч преминава през хаоса, за да (пре)подреди своята вселена. Не само те кара да усещаш, но и да се вглеждаш, мислиш и тълкуваш, за да наместиш парченцата от пъзела, защото произведенията на групата не са за бърза консумация. С използването на набор от изкуства е създадено нещо, което не би му отивала дума, по-слаба от шедьовър. А дали аудио-визуалната одисея ще продължи, предстои да разберем. Дотогава продължаваме с интерпретациите на останалите песни от албума.