През юни идва онова приятно чувство, когато лятото започва да стъпва на пръсти и знаеш, че най-хубавата част от годината предстои. Беше динамичен, на моменти хаотичен, но със сигурност има с какво да се запомни.
Капана
От две години имах голямо желание да посетя събитието, което се организира всяка година по два пъти на любимото ми
място в Пловдив, но все нещо ме възспираше. Този сезон обаче успях да се
разходя там за Капана Фест. Уцелих 1
юни, когато суматохата в града беше двойна заради Деня на детето, но на
следващия ден беше малко по-спокойно.
Винаги е приятно да се разходиш в Капана, а сега за първи път го видях така да кипи от живот. Забелязах обаче,
че повечето творци на фестивала присъстват и на базарите, които редовно се
организират в София, затова за следващия Капана Фест може би ще се ориентирам
повече към останалата програма като концерти.
Все пак, не можах да си тръгна от Капана без картички, които са ми слабост (избрах такива на Love Plovdiv и APASH illustration) , и една нова чанта PLOVEDIV (този път с котенца), за да замени старата, която вече е изцапана от много ползване.
Най-доволна обаче съм заради щанда на пловдивското списание НУЛА32, до което преди не бях успявала да се добера. Взех
си излезлите дотогава броеве за 2019 и
несесер с логото (защото все някъде трябва да съхранявам картичките).
Стъпката
напред
След като още в края на миналата година бях чувала за консултанта по
подреждане Мари Кондо и гледах нейни
клипчета за това как преобразява домове, взех назаем от приятелка книгата ѝ „Магията на подреждането“. Пролетта мина, а
все още не бях направила основно подреждане на дома, за да може близо година
след нанасянето си да намеря окончателно място на всяко нещо. Затова реших да потърся
вдъхновение с чужда помощ.
Мари Кондо наистина дава практични и
дори философски съвети – защото, да си го признаем, не всички се раждаме с
нагласата и умението да бъдем подредени, а все някога трябва да се научи как. Едно
от най-важните елементи от нейния метод е, че трябва да направим основно
подреждане наведнъж – например да си отделим един цял ден за целта, за да усетим
значителна промяна във вида на дома и да не искаме повече да се връщаме към
предишното разхвърляне.
Е, аз не спазих това – през натоварения ми юни успях да отделя половин
почивен ден, и то само за дрехите си. Но дори след подреждане на само една част
от дома, все още не съм се отказала от сегашния вид на шкафовете и гардероба.
Изумих се от метода на сгъване, с който
успях да побера всичко – може да откриете част от него във видеото тук (има и други за сгъване на още видове дрехи), а долу е снимка на шкафовете ми след подреждане (която дори показах на майка ми и на работа, защото бях
толкова доволна :D).
Малките
радости
Отпразнувахме още един рожден ден на
„Под Моста“ с торта, за да ни е сладко занапред. Звездата на вечерта обаче Арабела, която беше толкова гальовна и развълнувана,
че не успях да ѝ направя особено добра снимка.
В края на месеца бях готова с един
текст, който си бях набелязала да напиша отдавна, но сега явно вече му беше
дошъл правилният момент.
Първата среща с
морето за сезона е винаги вълнуваща, особено когато си от неговите деца. Случи
се да бъда във Варна точно около
настъпването на астрономическото лято и тъкмо навреме отново започнах „Вино от
глухарчета“ с може би любимата ми начална глава на книга изобщо. Първия път, когато потопя краката си във
водата за годината, независимо кой ден от лятото е вече, се чувствам малко като
Дъглас Споулдинг с неговата магия, когато посреща първия ден от лятото.
Юни ще запомня и с подготовката на мечтано от 10 години пътуване. Почивката в Париж около рождения ми ден звучеше като онези неща, които са твърде хубави, за да се превърнат в истина...но все пак стана! Покрай цялото ровене и нагласяне, четене и разучаване, търсене и запазване на билети за забележителности, по едно време имах чувството, че подготовката на цялата ваканция ще се окаже по-продължителна от самата почивка. За щастие, не се оказах права, но повече за почивката през юли – в друг пост.
0 коментара:
Публикуване на коментар