Юли си е моят месец, но не го
обичам най-много само защото съм родена тогава. Юли звучи сладко на езика и се
топи в устата като сладолед, който е вкусен, но не искаш да изяждаш бързо, за
да може да останеш по-дълго в разгара на лятото – след юни, когато още не
усещаш съвсем, че то е дошло, и преди август, с меланхолията, че то си отива, която
всички ти внушават след средата на месеца.
Париж
Градът на любовта, градът на
светлината и какво ли още не...Първото място в списъка ми с дестинации вече е
отметнато. Там навърших 26 и покрай всичко видяно трябваше да си го напомням в
самия ден (не че ми липсваха хора,
които ме връщаха към календара) – просто всеки ден от една ваканция в Париж е празник.
Защото Париж е разкошен сам по себе си – без музика от акордеон, преследваща ви като саундтрак, докато се разхождате по улиците, влюбени гълъби върху сградите или аромат на Chanel №5 във въздуха. И стига да не ги търсиш, ще разбереш, че всичко, което казват за Париж, е вярно – няма друг като него.
Защото Париж е разкошен сам по себе си – без музика от акордеон, преследваща ви като саундтрак, докато се разхождате по улиците, влюбени гълъби върху сградите или аромат на Chanel №5 във въздуха. И стига да не ги търсиш, ще разбереш, че всичко, което казват за Париж, е вярно – няма друг като него.
Той събира красота и история
в такива мащаби, че просто не е справедливо спрямо останалата част от
планетата. Но успява да се отблагодари щедро на онези, които искат да си вземат
малко от неговите.
Юли за мен беше Париж, а каквото
и да кажа за него в този текст, няма да е достатъчно. Шестте дни там заслужават
най-малко един отделен текст, който ще дойде „скоро“ (да кажем, до края на годината).
Сериалите
Периодът септември-март е обикновено
е най-вълнуващият за кино при мен, а тази година открих, че явно останалата
част от годината е време за сериали. През юли бях финално с втория сезон на „Големите
малки лъжи“ и драмите на Петорката от Монтерей, която беше по-напрегната от
всякога. Не знам дали мога да кажа, че вторият сезон ми е харесал повече от
първия преди да изгледам двата един след друг наведнъж, което може би ще направя
по някое време. Засега основните ми мисли са в материала ми за Ednа, който може да прочетете тук:
Още един сериал вървеше вкъщи
през юли, а за него разбрах дни преди да започне. „Решаващият глас“ проследява създателя
на Fox
News Роджър Ейлс през професионалните му
върхове и личните му падения (тоест,
сексуалния тормоз и обвиненията) и е
поредица, наситена с доста история, факти и емоции. Този път не съм писала
ревю, но може да прочетете оценката на човека, който го гледа заедно с мен.
Ако харесвате заглавия на
медийна тематика, този със сигурност ще ви бъде интересен – още повече, че до
края на годината трябва да излезе и филмът “Bombshell”, който също разглежда Ейлс и неговите жертви (ако това не ви е достатъчен стимул – в главните роли са
Шарлийз Терон, Никол Кидман и Марго Роби).
Малките удоволствия
Тъй като през юли нямаше как
да съчетая графици, за да ме очакват всички у дома, пропуснах прибирането.
Тогава обаче реших, че беше идеалният момент да си поръчам нещо от бранда Varna
Buddies. Той предлага тениски,
плакати, торби, картички и стикери с дизайн, вдъхновен от морската столица. Не
можах да се въздържа да поръчам от почти всичко по малко, но в крайна сметка
избрах 1 тениска („Варна майка“,
защото на нея грее слънце, а и за да си личи за кой град става въпрос, все пак), плакат с рисунка на Cubo и картички, като получих и бонус 2 стикера. Може да
поръчате на лично съобщения във Facebook страницата или Instagram профила на Varna Buddies.
През юли на работа опитахме от
бонбоните Шоколана, на които от известно време бях хвърлила око. Правят се от
белгийски шоколад, а всеки при поръчка може да избере как точно да изглежда неговата
кутия в сайта на марката. Не е учудващо какви надписи избрахме ние, само
съжаляваме, че заради многото букви нямаше как всяка edna да опита от абсолютно всички вкусове, но това да ни е
проблемът.
0 коментара:
Публикуване на коментар