понеделник, 30 септември 2019 г.

Месечни вълнения #8 – август 2019



Това сигурно ще бъде най-краткият месечен списък от всички досега. Просто през „следобеда на лятото“, август, хем се случват много неща, хем усещаш, че те са част от безвремието на малките празници, които се случват вътре в нас – и разказани няма да звучат по същия начин.

Спокойствието

След юлския Париж беше време за августовска Варна и срещи като в доброто старо време. А кой би помислил, че сегашните дни ще са по-хубави от онези преди години, когато е можело да си представиш единствено, че ще става по-зле? Със сигурност не и аз.

Но ето че се връщаш и все още можеш да се потопиш в онова чувство на безтегловност, като единствената ти грижа е да не изгориш или преядеш, а дилемата – коя лятна рокля да избереш или коя книга да прочетеш първо.

Книгите

Ако Рийз Уидърспуун ще продуцира сериал по книга, значи тя трябва да се прочете! Досега не бях чела нищо като „Дейзи Джоунс & The Six“ – история за въображаема рок група от 70-те, която е толкова достоверно разказана, че ти се приисква някой наистина да издаде техните албуми, за да може да ги слушаш. Тейлър Дженкинс Рийд пише книгата изцяло под формата на пряка реч на различните членове на бандата, техния екип и близки. Докато изказванията им пред диктофона на интервюиращия (който през по-голяма част от времето е в сянка) се редуват, различните гледни точки рисуват цялата картина на драматичните взаимоотношения и разпада на групата. Книгата е истинско емоционално влакче, което те поставя на мястото на всеки от героите и често те оставя със сълзи на очи (имайте предвид, ако я четете в обществения транспорт).


 Като човек от морето нямаше как едно друго ново издание да не грабне вниманието ми. „Морски записи“ се оказа първа книга на Антон Георгиев, който в стихове, импресии и разкази описва притеглящата сила на брега и магията на лятото. Може да звучи клиширано, но единствено този, който не е изпитвал и не носи нищо в себе си от онова, описано в книгата, няма да го разбере. Започнах „Морски записи“ във Варна и я довърших в София, но в минутите, прекарани между страниците, сякаш не си бях тръгвала.


 Находките

Винаги съм си представяла, че ако притежавам цяло състояние, ще бъда меценат, който покровителства хора на изкуството. За съжаление или не, все още съм далеч от това, но през август успях да си взема нещичко от магазина на pearl_plam в Etsy преди той да е затворил. 

Изборът беше труден, защото всички рисунки на Пламена са красиви, но тази „Лунна жрица“ ме спечели най-много, а и исках изборът ми да има повече символика – тъй като Луната е „управляваща“ планета на моя зодиакален знак Рак (повярвайте, не ми е лесно).

„Трето колело“ ми направи впечатление като една от най-свежите нови български марки, които искат да съхранят културата от миналото ни. Освен тениски, плакати и текстилни торби, брандът занапред ще създава и още продукти със заглавия и цитати от класическо българско кино и литература, които си струва да носиш. А по по-подробно за тях обяснявам тук:



 Събитието

Изпратих август с една по-специална вечер, която можеше да постави достоен завършек на лятото (и казвам „можеше“, защото не съм и отказвам да бъда от хората, за които сезонът приключва с последния ден от този месец). Вълнението в редакцията започна още с получаването на поканата от Dior и notosgalleries, която гласеше, че мястото на събитието ще бъде тайна до превозването ни там.

След повече от час път извън столицата стигнахме язовир Пчелина, където преди не бях стъпвало, но и сигурно никога няма да намеря в същия вид – насред полето беше построена дървена платформа, върху която имаше маси, фотьойли, възглавници, още украси в бохо стил и сцена за музика на живо (Robbers On Parole – вече съм ви фен!


 Празникът, който се провежда в същата на вечер на още места по света и от Dior кръщават New Moon Festival, беше в чест на новото издание на мъжкия аромат Sauvage – а името на марката и парфюма светеха край нас почти през цялото време.

Публикувано от в

0 коментара:

Публикуване на коментар