През повечето дни на декември няма средно положение – някои от тях ми се искаше да свършат по-бързо, а други – да продължават вечно. За първи път си давам сметка, че месецът може да е доста контрастен на емоции, когато трябва да пришпориш със задачите, а после потъваш за малко в безвремие. Но пък и за първи път осъзнавам, че вече няма контролни или сесии, заради които да ми се свива сърцето непосредствено преди или след празниците.
Публикацията
Годината, в която разбрах какво означава хюга за датчаните, а и не само,
осъзнах къде я намирам и аз. За да се запознаете най-добра с тази философия за
щастие, ви препоръчвам да прочетете „Малък наръчник за хюга“ на Майк Викинг,
както и да разгледате висококачествените дрехи на Ино, които носят същото
усещане. За техния блог написах и следната Рецепта за хюга.
Кулинарният триумф
Сагата
Очакването на „Възходът на Скайуокър“
започна официално
няколко месеца по-рано с повторното гледане на всички останали епизоди на „Междузвездни
войни“. Макар че ги чувствам по-близки в сравнение с Marvel, чиято фаза също имаше
финал тази година, явно не съм достатъчен фен, за да бъда недоволна от новия IX-ти епизод. 🤣
Цялостното
преживяване през епизодите беше по-ценното за мен, а едва ли мога да го опиша
по-добре от този, който го е направил тук.
През декември завършихме и първи
сезон на „Мандалорианецът“, който открадна и моето сърце с Бебе Йода 💚 – друго нещо, с
което ще запомня годината изобщо.
Партито
Подготовката за „парти сезона“ не мина и без оглед по магазините, където почти
всичко беше в черно, пайети или друг блясък върху модели, които не стоят
добре на 60-килограмов човек, затова обявих бойкот на суетата и реших да носи
рокли, купени и обличани по-рано.
Основното коледно фирмено парти тази година ме отведе за първи път в Music Jam, което дори и без
двете си нива, се оказа доста просторно място. Малко съжалих, че съм отишла
подготвена, когато гримьорите там се погрижиха почти наново – май за първи път
се видях с толкова много грим, но признавам, че после не исках да си сваля броката.
Това, разбира се, не беше най-важното, нито гърлото, което ме болеше след още една вечер навън. Хубавото на този тип събирания, също като празниците в края на годината, е, че те карат да се чувстваш част от нещо по-голямо, което, ако имаш късмет, споделяш над 200 дни в годината в чудесна компания – многото снимки от фото будката онази вечер ще ми го напомнят.
Това, разбира се, не беше най-важното, нито гърлото, което ме болеше след още една вечер навън. Хубавото на този тип събирания, също като празниците в края на годината, е, че те карат да се чувстваш част от нещо по-голямо, което, ако имаш късмет, споделяш над 200 дни в годината в чудесна компания – многото снимки от фото будката онази вечер ще ми го напомнят.
Празниците
След лятото, най-прекрасното време от годината, когато можеш да забавиш
темпото и погледнеш живота си отстрани, докато си даваш сметка за важните неща.
И понеже всеки път, когато прекарвам време у дома, се оплаквам, че не ми остава достатъчно време само за мен, този път съм доволна, че успях да кажа „не“, когато трябваше да избирам дали да прекарам времето си навън сред хора, вместо вкъщи, колкото и да обичам някои от тях. Може да е егоистично, но винаги съм смятала, че ако ти не помислиш за себе си, няма кой да го направи – този път го приложих и на практика.
И понеже всеки път, когато прекарвам време у дома, се оплаквам, че не ми остава достатъчно време само за мен, този път съм доволна, че успях да кажа „не“, когато трябваше да избирам дали да прекарам времето си навън сред хора, вместо вкъщи, колкото и да обичам някои от тях. Може да е егоистично, но винаги съм смятала, че ако ти не помислиш за себе си, няма кой да го направи – този път го приложих и на практика.
0 коментара:
Публикуване на коментар