В края 2018 бях много благодарна за случилото се през нея и не смятах, че е останало кой знае какво, с което следващата може да ме впечатли. Ура за липсата на очаквания!
Доволна съм от 2019 заради
доста малки неща и няколко, които всъщност не са никак малки.
Без да си правя дори списък с
цели, бях решила, че трябва да се движа повече и, понеже ходенето на фитнес не
е моето нещо, през януари си избрах няколко упражнения за вкъщи. От 2-3 пъти в
седмицата след няколко месеца по-късно вече ги бях намалила до 1-2 пъти в
месеца (или дори 0), докато през ноември не ме споходи просветлението, че не
е нужно да търся време за тях след вечер или в почивни дни – най-добрата ми
възможност е преди работа. И дори оставяйки настрана енергията, това изцяло
променя усещането ти за деня.
Няколко седмици преди финала
на „Дяволското гърло“ успях за взема интервю от любимата ми Теодора
Духовникова, което, противно на моите страхове, мина повече от добре и вече
мога да се пенсионирам спокойна. Друг мой любим материал от тази година е
интервюто ми с Поли Недкова за Под Моста, което отново беше моя инициатива,
и един дълъг текст, който ми отне няколко дни.
След като през 2018 г.
отмениха концертите на Rag’n’Bone Man и Анастейша, на които мислех да ходя, тази година слушах
на живо за първи път Лени Кравиц, когото обикнах отпреди няколко години и
стисках палци по-скоро да дойде отново в България.
Лятото ще запомня със
сбъднатата ми 10-годишна мечта – Париж! Подготовката беше времеемка, но всичко
си струваше заради невероятните пет дни, включително рождения ми ден, за който
почти забравях от толкова други емоции там. Имам чувството, че мога всяка
година да ходя само в Париж и няма да ми омръзне. Но преди това трябва да седна
и запиша подробно всичко, което си спомням от първия ми път там, иначе няма да
си го простя.
За първи път приготвих нещо повече от мъфини и курабии, а картофеното ми ястие и кексът дори не бяха провал!
През 2019 г. успях да се
завърна към количеството прочетени книги отпреди 5 години, когато са били над
10. Завърших „Пътуване към себе си“, която започвам и отлагам от няколко
години, прочетох една биография на Бионсе преди да станат три години, откакто
са ми я подарили; „Дейзи
Джоунс &
The Six“, която не би беше в
плановете, но се оказа страшно пристрастяваща – сега очаквам и сериала по нея;
„Магията на подреждането“, която с философията на Мари Кондо промени възгледите
ми в това отношение; две биографични книги за Уди Алън и други, за които трябва
да си взема списъка, за да се подсетя. Преди си мислех, че искам за шофирам до работа и обратно,
но сега оценявам колко малко книги бих прочела без метрото.
Най-после приключих всички сезони на „Игра на тронове“ преди да излезе финалният (което си е постижение), и дочаках втори сезон на „Големите малки лъжи“. И аз, която по принцип трудно следи сериали, гледах още „Решаващият глас“ и “The Mandalorian” (признавам, че го започнах заради Бебе Йода).
Успях и да си водя всички Месечни вълнения докрай в блога.
Най-после приключих всички сезони на „Игра на тронове“ преди да излезе финалният (което си е постижение), и дочаках втори сезон на „Големите малки лъжи“. И аз, която по принцип трудно следи сериали, гледах още „Решаващият глас“ и “The Mandalorian” (признавам, че го започнах заради Бебе Йода).
Успях и да си водя всички Месечни вълнения докрай в блога.
Има и още много неща, за които
съм благодарна през 2019, а за тях няма снимки. Иска ми се да вярвам, че станах
по-осъзната и уравновесена в някои отношения. Признавам, че балансът между
ангажименти и почивка не беше особено в полза на второто, че самокритиките са
повече от похвалите към себе си, но затова има и утре ден. Даже цяла нова година.
0 коментара:
Публикуване на коментар