неделя, 15 декември 2019 г.

Месечни вълнения #10 и #11 – октомври и ноември 2019



Не че нямаше да си спазя крайния срок за публикуване на Месечните вълнения за октомври (последния ден от месеца след този, за който важат – иначе си го пиша като малък личен провал), но този път просто реших да обединя два, защото, честно казано, ноември не мина особено събитийно.

Интервюто

Взех го през един слънчев ден от септември и беше публикувано в началото на октомври. Освен че сме я гледали в театъра, през тази година Полина Недкова започна и влог – един от малкото, които изобщо са ми интересни сред повечето еднообразно съдържание от инфлуeнсъри. Поли дори не иска да се асоциира с думата, но всъщност олицетворява най-добрия смисъл на това понятие, а оттам и дойде желанието ми да се срещна с нея за „Под Моста“.




Тя самата беше достатъчно открита и словоохотлива, за да се получи добър разговор, а чувството някой да ти се довери и сподели неща, които ще разберат още хора, е едно от най-приятните в живота ми, и трябва да си го причинявам по-често! И напълно си струват няколкото часа записване на думите от аудиото и оформяне на материала в крайния му вид.

Уикендът

Първият ми тиймбилдинг във фирмата след като изпуснах този миналата година беше и първото ми стъпване в Банско изобщо (така става, когато си живял в другия край на България и за 8-ми декемврине си мърдал от София през двете магистърски години там).


Като към почти всяко нещо, тръгнах без големи очаквания, но всъщност си изкарахме повече от добре – не съм си мислила, че някога ще изпитам отново сплотения дух от ученическите години.

Освен Cards Against Humanity, която е много зарибяваща игра, малката част от природата на Пирин, е друго, което беше балсам за неуморните ни мозъци.

Събитията

Опашката за „Поетите Live” в Sofia Live Club още малко щеше да влезе в шадраваните на подлеза, когато стъпихме там. Несъмнено имена накуп като Владо Пенев, Теодора Духовникова, Захари Бахаров, Юлиан Вергов и др., са способни да я предизвикат, когато “Interviewto” ги събира, за да рецитират български стихотворения. Като изключим, че клубът не беше с най-добрия капацитет за подобен тип събитие и въпросът с местата, откъдето да имаш видимост към сцената, е сложен, преживяването беше истинска храна за душата, която бих препоръчала на всеки. Следващите дати през декември и януари бяха изкупени за кратко време, а за „Поетите Live и Любовта“ на 13 февруари може би все още има билети.



През ноември за първи път посетих шоу на Комеди Клуб София, но не в самия Comedy Club, а в Зала 1 на НДК като част от 6-ти  Фестивал на Комедията. Бях чувала разнопосочни мнения за стендъп комиците у нас, но повечето неща от тези, които се изредиха онази вечер бяха достатъчно добри (признавам си, трябваше да се опитам да запомня поне някое от имената, които да след това).

Представленията 

„Потретът на Дориан Грей“ и „Медея“ бяха двете заглавия от софийския афиш тази есен, които посетих и отразих в „Под Моста“.

„Телефонът на мъртвеца“ гледах във Варна (и понеже там ми е почивна станция, не съм и писала нищо за него) и също препоръчвам с две ръце заради нестандартната история и сценографските решения.

Филмите

Не бях психически готова за „Жокера“, но знаех, че по-добре да го гледам още когато излезе, за да не съжалявам, че съм го изпуснала. Останах със смесени чувства, особено заради моментите, в които посланието лесно може да бъде възприето по грешен начин. Малко ми е тъжно, че Джаред Лето нямаше късмет да продължи с образа, но се надявам, че поне филмът ще осигури Оскара на Хоакин Финикс, който от доста време си го е заслужил.

Не се вълнувах особено за „Господарка на злото 2“, но отидох като компания за приятеля ми, който трябваше да си напише материала за филма. Най-интересно ми беше да видя какво ще направи Мишел Пфайфър, която отскоро преоткривам, а ето и какво казва спътникът ми в киносалона и живота:

През ноември предозирах с филми:

Първо беше „В кръг“, който въпреки качествата си, за съжаление, не се представи толкова добре в бокс офиса, но ето с как се опитах да накарам хората да го гледат:

Както и друго добро българско предложение от октомври - „Писма от Антарктида“:

  


Очаквах с нетърпение „Последната Коледа“ и не останах разочарована – и да, в сюжета има обрат, за който всички щатски медии писаха, но при „колегата“ тук няма да откриете спойлери. 



Всеки нов филм на Уди Алън е празник за мен, а „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ чаках особено дълго, но поне си заслужаваше.

Пенелопе, Бандерас, Алмодовар...не е нужно някой да казва нещо повече, за да се напълни Зала 1 на НДК за премиерата на „Болка и величие“:


От програмата на Киномания посетихме още „Война за светлина“, чиято история има потенциал, но ако не бяха имената вътре, едва ли щеше да е голяма пропуск, и „Джоджо Заека“, който за малко за пропусна, защото вече исках ден, когато няма да изляза отвкъщи – добре че не си останах, защото оправда очакванията ми да бъде нестандартен, забавен и сърцат - изобщо един от най-добрите филми тази година.

Малките победи

През ноември престанах да отлагам готвенето и най-после пуснах печката в действие с нещо картофено. Резултатът беше задоволителен, следващият път – повече масло.

Някъде по това време постигнахме и рекорден брой посещения в Edna - над 800 хиляди дневно, и то не веднъж, а цели два пъти!

Но числата не са всичко, затова и отвреме-навреме имаме и материали, които не са хитови, но носят удовлетворение – като това интервю, макар и писмено взето от мен, по повод едно чудесно ново издание.

 .

А като споменавам удовлетворение, няма как да не запомня есента и с един друг материал, който ми отне почти цели дни, но поне си казах онова, което имах нужда от доста време.

Публикувано от в

0 коментара:

Публикуване на коментар