Лоша, по-лоша, Круела!

 

За първи път от края на миналата година чаках премиера с нетърпение, но тази ме накара да се чувствам отново като дете, влизащо в сладкарница. Въпреки резервите, че е филм, който оправдава поредния злодей, Круела опровергава очакванията. За щастие, сравненията с „Дяволът носи Прада“ се оказват по-верни, отколкото тези с „Жокера“ – имаме амбициозна героиня, която проправя път в кариерата си, опитно гуру с потенциал да стъжни живота ѝ, както и много, много мода! 

Ема Стоун сменя цели 47 визии от общо над 270 във филма, а костюмите в комбинация с цялостния дизайн на продукцията са пир за очите. И понеже е несправедливо хората зад тях да остават в сянка – дизайнерът на костюмите Джени Бийван (с „Оскар“ за „Стая с изглед“ и „Лудият Макс: Пътят на яростта“) нарича „Круела“ „най-голямото нещо, което съм правила“, а художникът на продукцията Фиона Кромби стои и зад заглавия като „Макбет“ от 2015 г. и „Фаворитката“.

Встрани от омагьосващата визия, сценарият превръща филма в истинско забавление – обичайното цинично чувство за хумор на Тони Макнамара („Фаворитката“, „Велика“) тук е смекчено заради детската аудитория и съчетано с това на Дейна Фокс, опитна в романтични комедии („Да си остане във Вегас“, „Не е ли романтично“). А за откровените и уверени женски изпълнения вероятно трябва да благодарим и на режисьора Крейг Гилеспи, съдейки и по героините в предишния му филм „Аз, Тоня“. Макар да има нереалистични моменти (все пак е филм на „Дисни“), образите са доста пълнокръвни - особено нарцистичната Баронеса на Ема Томпсън, която е истинска наслада за гледане. 

Но „Круела“ е триумф и за Ема Стоун, далеч от миловидните образи, с които сме свикнали да я гледаме - приятна изненада е, че и обратното също ѝ отива (и ако не беше Дисни филм, ролята ѝ можеше да отбележи следваща номинация за „Оскар“)! Екстравагантното алтер его на нейната Естела е нещо като Банкси, но от света на модата, а с пърформанс появи щеше да бъде навсякъде в социалните медии, ако такива съществуваха през 70-те. Затова пък стилният ѝ бунт е озвучен от саундтрак с хитове от този период, които се слушат за надъхване след това. Защото „Круела“ е филм и за травми, но и куража да продължиш напред, верен на себе си, дори когато това, което не те е убило, те е направило доста луд.