„Йерма” в лирично пътуване към човешката празнота

Автор: Ф. Г. Лорка

Превод: Лъзезар Мишев

Режисьор: Диана Добрева

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Петя Диманова

Хореография: Таня Соколова

Фотограф: Иван Дончев

Участват: Радина Кърджилова, Веселин Анчев, Мимоза Базова, Гергана Данданова, Стефка Янорова, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Борислава Костадинова, Лили Сучева, Милан Миланов, Диана Добрева, Диана Спасова

                                                               

Трябваше да изчакам малко повече от година след премиерата, за да гледам през този юни „Йерма” като част от Международния театрален фестивал „Варненско лято”, на който гостува Театър „Българска армия”. Спектакълът на Диана Добрева за мен бе първа среща със страстния, мрачен, но и пленителен свят на Фредерико Гарсия Лорка, определян като най-значимия испански поет и драматург на 20 век.

Мистичната и натоварена със символи обстановка в началната сцена ефектно въвежда зрителите в стила, който да очакват през останалите минути. По-късно след този сякаш предзнаменователен сън Йерма ще разбере, че не може да има деца. Тази нейна драма я кара да страда толкова, че да я дефинира като личност (на испански Йерма означава безплодна). Болката постепенно дълбае в женската душа дупка, където испанката неизбежно пропада. Докато омъжените около нея се грижат за семейния живот и своите рожби, пред себе си и общността бездетната героиня се чувства половинчовек. В свят, в който ролята и свободата ти на действие са ограничени, а съдбата те ощетява повторно, започваш едновременно да се задушаваш от празнота и изпълваш с опустошаващи чувства. Радина Кърджилова като Йерма се движи майсторски по тънкото въже на тези емоции и в същото време е погълната от тях с всяка клетка на тялото си. Трагичността на образа се допълва от това, че така и не обиква истински избрания за нея съпруг, в когото вероятно е причината за липса на деца. Между двамата съпрузи се появява пропаст заради различията им – мъжът се труди единствено за материалната им сигурност, а жената се нуждае от внимание и нежност. Така те съжителстват далеч един от друг, макар и заедно, в една невъзможна да бъде дом къща със затворени прозорци и бели стени, допълващи идеята за стерилност. 

Извън това пространство обаче освен тези, които я одумват, съществува и Виктор – младежката любов, към когото Йерма не е останала безразлична. Антиподите Хуан и Виктор, единият от които хладен и непреклонен, а другият – чувствен и внимателен, се играят паралелно от Веселин Анчев, който не показва никакво затруднение в тази своя задача. Той и останалите актьори умело боравят с хореография и пластика, които заедно с пищните костюми, драматична музика, ефектно осветление и сценография освен че кореспондират с испанския дух, създават още лирична и напомняща съновидение атмосфера.

След този захлас идва осъзнаването, че раздвоението на Йерма между осъществяването на лично щастие и запазването на семейната чест може да са тълкува като порива на всеки да сбъдне мечтите си и невъзможността на останалите, спазващи правилата за общовалидност, да го разберат. Доколко ние сме функции на обществото или роби на своите копнежи и накъде е изходът? А дали с все по-дълбокото спускане в душевната ни яма няма да открием стълба и към какво ще ни отведе тя – към адски дълбини или в рая на сбъднатите ни мечти, преценете след като гледате спектакъла.