„Джой” за борбите и победите, които не предполагаме, че ни предстоят

След „Наръчник на оптимиста” и „Американска схема”, „Джой” е третият проект на Дейвид О. Ръсел, събиращ на снимачната площадка Дженифър Лоурънс, Брадли Купър и Робърт Де Ниро. Режисьорът и сценарист не изневерява на стила си за пореден път, поставяйки отново повече акцент не върху сюжета, а на персонажите, обгърнати от неспокойна камера и ретро саундтрак.

(Не)твоя

Снимка:https://www.flickr.com/photos/captainbeard/

Florence + The Machine и ерата How Big How Blue How Beautiful: Одисеята трябва да продължи

Макар все още да не се знае кога и дали със сигурност ще има Chapter 7 към The Odyssey – клипираната серия от песни, съдържащи се в третия диск на Florence + The Machine, от него има още редица такива, които заслужават многощратно слушане и подобаващо филмиране. Стандартното съдържание на How Big, How Blue, How Beautiful се състои от 11 песни, в делукс версията са добавени 5 бонус трака, сред които и демо записи, а в още издания са поместени други 3 допълнителни парчета. Всички те внасят нови щрихи към цялостната картина, рисувана от номинирания за „Грами” албум.

       

На поколението „Каръци” с любов

Режисьорът Ивайло Христов е познат на българската кинопублика като разказвач на истории за хора с незавидна съдба, но търсещи своето място в света. След „Емигранти” и „Стъпки в пясъка” тази тенденция намира продължение в „Каръци”, този път с фокус върху по-младото поколение.

"С лице надолу" или трудният път към спасението

След мистичните търсения в „Островът”, Камен Калев отправя поглед към един от социалните проблеми на нашето съвремие, какъвто е трафикът на хора. Съвместната продукция на България, Франция и Белгия „С лице надолу” надниква зад кулисите на статистиката, според която нашата страна се нарежда на челните места по износ на проституиращи в Европа. Вдъхновена от истински случай, лентата не спестява белезите на действителността, а ги поднася правдоподобно чрез историята на героите.

Фералните хора - несоциалните животни

Кадър от Tarzan the Ape Man, снимка: https://commons.wikimedia.org/wiki

Още през IV век пр.н.е. Аристотел е казал, че човек е социално животно.  Хората не са само продукт от еволюцията на биологическия си вид, а и резултат от формирания социогенезис, който се заражда в комплекса от процеси на мислене, труд и общуване. Когато едно дете попада и израства в дадена среда, то неминуемо приема и възпроизвежда нейните белези без значение каква е тя. Младите индивиди усвояват речта заедно с други елементи от езика, както и социални умения чрез комуникацията с членовете на семейството. Обикновено. Не и в случаите, когато вместо да бъдат отгледани от своите родители, деца израстват сред диви животни. Не става въпрос само за герои от световната литература като Маугли („Книга за джунглата”, Ръдиард Киплинг) и Тарзан („Тарзан, храненикът на маймуните”, Едгар Райс Бъроуз), или легендата за основателите на Рим - братята Ро- мул и Рем, откърмени от вълчица, а за реални случаи, в които по една или друга причина малчугани растат далеч от присъщата им човешка среда.

„Кавказкият тебеширен кръг” търси справедливост по време на беззаконие

Снимка: Росен Донев, ДТ "Стоян Бъчваров"

„Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт е октомврийската премиера на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна, който тази година се радва на юбилеен 95 сезон. Творбите на немския драматург не са често явление за българската театрална сцена, но с режисурата се заема носителката на множество награди у нас и в чужбина проф. Маргарита Младенова. Историята ни пренася към отминали времена, на които обаче никак не липсват прилики с днешните, що се отнася до третирането на чуждия, различията между особи и простосмъртни, премълчаните думи, които се затрудняваме да кажем, но чието изричане би улеснило живота ни, и още аспекти, към които ни насочва представлението.