Топ пет на театралните представления, които гледах през 2014

2014 г.  беше богата за мен на театрални вълнения. Видях на сцена актьори и произведения, които отдавна исках, а тези, с чиято работа бях вече запозната, продължиха да ме изненадват приятно. Ето накратко моите виждания за петте най-запомнящи се спектакъла, посетени от мен през изминалата година.

Вик за любов

Театрална къща VIVA ARTE

Автор: Жозиан Баласко

Постановка: Асен Блатечки

Сценография и костюми: Антония Попова

Музика: Христо Намлиев

Неизчерпаемата химия на тандема Блатечки-Русева, които са си партнирали неведнъж, както и ярките им превъплъщения в главните роли е основна причина за яркия заряд на представлението. Предпоставка е и финият френски хумор на Жозиан Баласко в допълнение с режисурата на Асен Блатечки и интелигентното присъствие на останалите двама актьори от карето - Стефан Иванов и Александър Александров. Жижи Ортега е актриса, напуснала средите заради алкохолизъм, бивша половинка на Юго Мартиал, чиято актьорска кариера има нужда от съживяване. За целта неговият продуцент предприема рискованото действие да събере за нов проект тези двама хора на изкуството, които заедно вършат чудеса, но и чийто обтегнати отношения нажежават работната атмосфера. И въпреки че от тях може да се очаква неочакваното, едно е сигурно – именно взривоопасната им комбинация може да ги превърне отново в любимци на публиката. А колкото до самите Блатечки и Русева – и заедно, и поотделно са в състояние да пълнят зали, в които виковете и аплодисментите доказват добре свършената им работа.

Койна Русева, Асен Блатечки в партньорство със Стефан Иванов и Александър Александров

     

Възвишение

Драматичен театър "Пловдив"

Автор: Милен Русков

Драматизация: Александър Секулов

Режисьор: Иван Добчев 

Сценография: Ивайло Николов

Костюми: Ива Гикова

Музика: Асен Аврамов

Сценичната адаптация по романа  „Възвишение” на Милен Русков съчетава множество качества, превръщащи я в отличен спектакъл. На първо място, силни изпълнения, сред които се откроява изключителна игра на Бойко Кръстанов (който изненадва в непривичен за него образ - бай Гичо), спечелила му награда „Аскеер” в категория „Изгряваща звезда” през 2014, а Красимир Василев (Асенчо) с убедителното си присъствие е удостоен с номинация за дебют на наградите Икар 2014. Историята проследява съдбата на няколко „револуционери" от четата на Димитър Общи (майсторски пресъздаден от Асен Блатечки) преди и след обира на хазната в Арабаконак. Без фалшив патриотизъм произведението се опитва да намери отговори що за личност е българинът, как може да бъде възвисен и трябва ли това да стане насила. Чувството за автентичност се създава успешно от стилизираният възрожденски език и попаденията при костюми и реквизит. Сценографията, макар и семпла, отговаря на режисьорските решения, като в пространството се открояват три нива – земя, планини и небе, където по вертикала тръгват и стигат героите до своето и това на публиката възвисяване.

Бойко Кръстанов, Красимир Василев и Асен Блатечки във "Възвишение"

Към пропаст

Драматично-куклен театър "Васил Друмев"

Автор: Иван Вазов

Режисьор: Бина Харалампиева

Сценична редакция: Юрий Дачев

Сценография и костюми: Диляна Асенова

Средновековна България от Вазовата драма „Към пропаст” натрапчиво прилича на съвременната.  Причината - страстите, завладели героите от времето на Второто българско царство, са типично човешки и непреходни. Властта на Иван Александър, от една страна, и неговата слабост - любовта му към еврейката Сара, от друга, пораждат конфликт, засягащ съдбата на цял народ. В епицентъра на събитията са два ярки женски образа, изиграни като такива от Теодора Духовникова – прелъстителната и дръзка Сара, и Василена Атанасова – огорчена, но и силна в скръбта си царица Теодора. Впечатление със силното си присъствие правят и актьорите от шуменската трупа, чийто герои са изградени като антиподи: цар Иван Александър (Милен Димитров) е подчинен на егоистичните си чувства вместо да намери сили да ги преодолее в името на дълга, докато обреченият Раксин (Васил Грънчаров), влюбен в Сара, не се смирява пред върховната царска власт, а открито й се противопоставя. Един силно драматичен спектакъл, който кара зрителите да осмислят днешният живот чрез опита от миналото, защото въпреки отсъствието на абсолютна историческа истина, мисията на изкуството  е да вълнуваа и кара хората да се замислят.

Властта на царя поставят една срещу друга Сара (Теодора Духовникова) и Теодора (Василена Атаносова)

Ромео и Жулиета

Театър "Българска Армия"   

Автор: Уилям Шекспир

Режисьор: Николай Ламбрев-Михайловски

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Добрин Векилов – Дони

Танц: Мила Искренова

Сценичен бой: Камен  Йорданов

Интерпретацията на Шекспировата класика ще запомня най-вече като силно емоционална. Центърът е зает от екстатичността на първата любов и трагизмът на нейната обреченост, допълнени от шума на предразсъдъците и борба за надмощие на враждуващите фамилии. Впечатляваща Радина Кърджилова в ролята на Жулиета, която в пресъздаването си тръгва от още незрялото малко момиче, и стига до преждевременно порасналата девойка, която си остава искрена и душевно чиста. Явор Бахаров може и да не е напълно убедителен като Ромео, като това впечатление вероятно се създава от съвременния подход към образа, но хипстърските нотки добавят и неочакван чар. Още силни актьорски участия в лицето на изящната и студена синьора Капулети, майка на Жулиета, (Антоанета Добрева – Нети), контрастираща на сърдечността на любящата дойка (Албена Колева), както и  властното, граничещо с тираничност, поведение на синьор Капулети  (Мирослав Косев). Стилни костюми и сценография, основно решени в черно, червено и бяло, допринасят за цялостното класическо излъчване. 

Радина Кърджилова и Явор Бахаров като Жулиета и Ромео, Антоанета Добрева-Нети и Албена Колева съответно в ролите на синьора Капулети и дойката

Скъперникът 

Малък градски театър "Зад канала"

Автор: Жан Баптист Молиер

Режисьор: Лилия Абаджиева

Сценография и костюми: Васил Абаджиев

Този изключително забавен прочит на Молиер е вдъхновен от изразните средства на комедия дел арте. Впечатляващата актьорска енергия е заразителна и нестихваща– героите със своите избелени и гримирани като маски лица използват мимики и жестове, викат, борят се помежду си словесно и физически, а в моментите, когато всички са събрани на едно място, на сцената настава един цветен хаос. Преекспонирането на образите, тяхната невротичност и приповдигнатост ги прави ярки и смешни. Блестящият Владимир Пенев със замах се превъплъщава в Арпагон, обсебен от мисълта за богатство, която не му дава не само умствен мир, но и физически – постоянната жестикулация и движения представя един герой на ръба на лудостта, накъдето са тласнати и останалите заради неговите действия. Александър Кадиев с много талант влиза в образа на Клеант, копнеещ по своята любима, за която собственият му алчен баща смята да се ожени. Останалите актьори успяват да поддържат динамиката и се представят на нужното ниво – Евгени Будинов, Албена Михова, Антоний Аргиров и др. Стилът на класицизма освен за музиката е избран и при пищните костюми и изчистените декори, където освен стените с френски прозорци присъствя и по някоя и друга мебел, предвид, че главният герой е истински скъперник. Представлението, потапящо в епохата на Молиер, е заслужено отличено със следните награди и номинации през 2014 г.: награди Икар в категория  Водеща мъжка на роля за Владимир Пенев и Поддържаща мъжка роля за Александър Кадиев, номинация Икар за Режисура - Лилия Абаджиева, номинации Аскеер в категория Костюмография за Васил Абаджиев, Водеща мъжка роля - Владимир Пенев и Поддържаща мъжка роля - Александър Кадиев.

Енергичната игра на актьорския екип не оставя зрителя да скучае нито за миг