Отдавна не живеем в мъжки времена. Това
може би е една от главните причини днес феминизмът да е смятан за отживелица.
На въпроса дали са феминистки, повечето жени биха отговорили отрицателно. Това
показва и изследване от 2012 г. във Великобритания, според което жените намират
феминисткото движение за агресивно. Едва всяка седма дама се определя като
феминистка, а една на всеки четири смята, че това окачествяване не е положително.
17% от анкетираните изразяват мнение, че феминизмът е "отишъл твърде далече,
потискайки силния пол, и губейки представа за естествената роля на мъжете и
жените". Отчетена е най-слаба подкрепа към феминизма от страна на
по-младите представителки на женския пол.
Не е съвсем ясно по
каква причина, чувайки думата феминистка, в съзнанието на хората изниква не
особено нежна представителка на женския пол, амбициозна и мачкаща застаналите
на пътя й. Каква е същността на феминизма в действителност? Самата дума
произлиза от латинското famina – жена и най-общо казано
представлява движение, целящо
социалнополитическа промяна по посока на пълно равноправие между двата пола. Феминизмът
по дефиниция е проженски, но това не го прави антимъжки. Има различни типове
феминизъм, някои от които клонят към крайности, което може би повлиява върху
негативното му възприемане. Всяка жена, която се смята за равноправен член на
обществото и се стреми към развитие на собствената си личност (чрез
образование, кариера и т.н.) е логично да бъде смятана за феминистка. Друг въпрос е дали
смята себе си за такава, защото еманципацията в днешно време е нещо нормално и
трудно бихме си представили съвременния свят без нея.
Може
би, тъй като жени и мъже са вече равноправни, няма нужда от феминистки и
действията на такива в 21-и век са нахални и преминават границите? В този
случай феминизмът започва да се възприема като опит за съревнование с мъжкия
пол и изместване на мъжете от техните типични функции и място в обществото. Широко
разпространена представа сякаш е тази за жената, която става по-настойчива и
агресивна от нужното. Подобна ситуация изкривява същността на феминизма и го
натоварва с негативно значение, което го отдалечава от първоначалния замисъл. Според
него феминисти/ки (да, има и мъже, които споделят идеите на движението –
представяте ли си те с какви предразсъдъци се сблъскват?!) се наричат тези,
които са за равенството между половете в редица аспекти. Следователно няма нищо
обидно или срамно в това човек да е феминист. Положителна тенденция, посочвана
от социолози, е край на своеобразната битка между половете. Лошата новина е, че
70 % от анкетираните жени в по-горе споменатото изследване споделят, че
изпитват натиск върху себе си, защото от модерната жена се очаква освен съпруга
и домакиня да е самостоятелна, образована,
професионалистка в работата си и добре изглеждаща.
Действително
съвременността, в която живеем, натоварва дамите с много повече отговорности, отколкото в миналото. Някои ще кажат, че полетата, на които една жена
може да се реализира, са въпрос на избор, а други, че жените сами са виновни да
се стигне дотук. Парадоксално, но факт. В Германия, например, статистиката
сочи, че всяка втора работеща жена, която съчетава домакинството си с кариера,
страда от синдрома бърнаут (англ. burnout
– прегаряне), още наричан Синдром на професионалното изчерпване. Изследване
в Австрия показва, че 70 % от работещите жени с деца са недоволни от
положението си, а 40 % от тях предпочитат да останат у дома. Сред французойките
се говори за „революция на майките“, при която жените се отказват от
професионалната си реализация и избират живот, в който да разполагат с
по-ограничени средства и да живеят по-скромно. Може би скоро ще станем свидетели
на издигането на новия стар идеал за жената. Дотогава ще е добре жените да
продължат да отстояват своите права, но без да губят своята женственост по пътя
си. 
0 коментара:
Публикуване на коментар