 |
Кадър от Tarzan
the Ape Man, снимка: https://commons.wikimedia.org/wiki |
Още през IV
век пр.н.е. Аристотел е казал, че човек е социално животно. Хората не са само продукт от еволюцията на
биологическия си вид, а и резултат от формирания социогенезис, който се заражда
в комплекса от процеси на мислене, труд и общуване. Когато едно дете попада и
израства в дадена среда, то неминуемо приема и възпроизвежда нейните белези без
значение каква е тя. Младите индивиди усвояват речта заедно с други елементи от
езика, както и социални умения чрез комуникацията с членовете на семейството. Обикновено.
Не и в случаите, когато вместо да бъдат отгледани от своите
родители, деца израстват сред диви животни. Не става въпрос само за герои от
световната литература като Маугли („Книга за джунглата”,
Ръдиард Киплинг) и Тарзан („Тарзан, храненикът
на маймуните”, Едгар Райс
Бъроуз), или легендата за основателите на Рим - братята Ро- мул и
Рем, откърмени от вълчица, а за реални случаи, в които по една или друга
причина малчугани растат далеч от присъщата им човешка среда.